— Може да отида утре, но зависи как ще се развият нещата тук.
— Скапан хорър филм — каза Долтри.
Хътър цяла нощ бе получавала гласови съобщения и имейли относно къщата на „Блок Лейн“ в Шугъркрийк. Бяха я покрили с брезент и се влизаше само със защитно облекло, сякаш вътре бе плъзнала ебола. Десетки съдебни медици, както щатски, така и федерални, оглеждаха всеки квадратен сантиметър от мястото. Цял следобед бяха събирали кости в мазето. Живелият в къщата мъж, Бинг Партридж, бе разтопил повечето от останките с луга; онова, което не бе успял да унищожи, бе съхранявал старателно като пчеличка — в малки камери, покрити с кал.
Не бе успял да разтопи последната си жертва — Нейтан Деметър от Кентъки, за когото Вик Маккуин бе споменала по телефона. Деметър бе изчезнал преди три седмици заедно със стария си автомобил „Ролс-Ройс Призрак“. Той бе придобил колата на търг преди повече от десетилетие.
Предишният собственик бе някой си Чарлс Талънт Манкс, лежал в затвора Ингълууд, Колорадо.
Деметър бе споменал Манкс в бележка, написана от него малко преди да бъде удушен. Той бе изписал погрешно името, но нямаше съмнения кого има предвид. Хътър бе прочела сканираното копие десетина пъти.
Табита Хътър бе изучила десетичната класификация на Дюи и бе подредила книгите в апартамента си в Бостън съобразно нея. Агентката имаше пластмасова кутия с написани на ръка рецепти, подредени по регион и вид на храната (основно ястие, предястие, десерт, дори „храни за след секс“). Срам не срам, но за нея бе огромно удоволствие да подрежда информацията в компютъра си.
Понякога си представяше мозъка си като футуристичен апартамент със стени и стълби от прозрачно стъкло и с мебели от прозрачна пластмаса, където всичко е видимо, чисто и подредено.
Но сега нещата бяха съвсем други и когато се замислеше за случилото се през последните седемдесет и два часа, тя започваше да се чувства потисната и объркана. Бе свикнала информацията да носи яснота. Не за пръв път в живота си обаче стигаше до извода, че често се получава тъкмо обратното. Информацията е буркан с мухи и когато човек отвие капачката, те се разлетяват навсякъде — иди ги събирай, ако си нямаш друга работа.
Хътър вдиша нощния въздух с миризма на мъх, затвори очи и каталогизира мухите:
Виктория Маккуин била отвлечена на седемнайсетгодишна възраст от Чарли Манкс, човек, отвличал вероятно и други хора. Тогава той карал призрак от 1938 година. Вик избягала, а Манкс бил вкаран в затвора за отвличане и за убийство на военнослужещ. Можеше да се каже, че Вик не се е отървала от него. Подобно на много други жертви на насилие, тя се бе превърнала в затворник на зависимостите и лудостта си. Тя бе крала, вземала наркотици, родила извънбрачно дете, имала безразборни връзки. Бе се опитала да довърши започнатото от Чарли Манкс.
Манкс прекарал в затвора повече от десет години. След пет години в кома, миналата пролет той умрял. Патологът бе изказал мнение, че е на около деветдесет години. Манкс твърдял, че е на сто и шестнайсет. Трупът бе откраднат от моргата, при което бе избухнал скандал, но съмнения относно смъртта на Манкс нямаше. Сърцето му тежало под триста грама, твърде малко за човек с неговото телосложение. Хътър бе видяла снимка на сърцето.
Преди три дена Маккуин заяви, че е била нападната от Чарли Манкс и някакъв човек с противогаз. Двамата отвлекли дванайсетгодишния ѝ син със стар ролс-ройс.
Показанията ѝ не бяха убедителни. Тя бе пребита, но вероятно от сина си, който се е опитвал да се спаси. По двора имаше следи от гуми, но не бе ясно от какво превозно средство. Тя твърдеше, че са стреляли по нея, но не бе открит нито един куршум.
И нещо още по-странно. Маккуин се бе свързала с жена, на име Маргарет Лей — проститутка, зависима от наркотици — която, изглежда, имаше информация за изчезналото дете. Маккуин бе избягала с мотор, без да каже нищо за тази Лей. И бе изчезнала, пропадайки сякаш вдън земя.
Лей бе неоткриваема. Тя се бе мярвала в различни приюти в Айова и Илинойс, но не плащаше данъци и не работеше от 2008 година. Животът ѝ очевидно бе поел в трагична посока. Тя бе работила като библиотекарка и бе спечелила уважението на местните с представянето си на състезанията по скрабъл. Освен това Лей имаше репутацията на медиум, дори полицията бе прибягвала до услугите ѝ. Какво означаваше всичко това?
А и онзи чук. Чукът не излизаше от главата на Хътър. Колкото повече научаваше тя, толкова повече той натежаваше в мислите ѝ. Ако Вик си е измислила историята за нападението, защо не каза, че Манкс е използвал бейзболна бухалка или лопата, или лост? Тя описа медицински чук, като този, който бе изчезнал с тялото на Манкс… а този факт не бе излизал в медиите.