Лу отстъпи крачка назад, заставайки до мотоциклета. Лъхна го топлината на потреперващите ауспуси.
— Дай ми чантата, Лу — каза Вик.
Лу заговори:
— Госпожице Хътър! Госпожице Хътър, моля ви, моля, свържете се с вашите хора и ги попитайте за Маги Лей. Попитайте какво се е случило в Айова. Вие се каните да арестувате единствения човек, който може да спаси детето ми. Ако искате да помогнете на сина ни, трябва да ни пуснете.
— Стига приказки, Лу — измърмори Вик. — Трябва да тръгвам.
Хътър присви очи, май наистина не виждаше добре през очилата.
Читра Суринам се приближи към Лу. Той вдигна ръка, за да я отблъсне. Чу се металическо изщракване и китката му бе закопчана с едната от гривните на белезниците. Случи се бързо като при фокусите — от копринения шал изведнъж изхвърча бял гълъб.
— Ей! Ей!
Хътър извади телефон от джоба си — сребрист правоъгълник с размерите на хотелски сапун. Не набра номер, просто натисна някакво копче. Джаджата избипка и се чу мъжки глас:
— Кънди е. Спипахте ли вече лошите?
Хътър отвърна:
— Кънди, нещо ново за Маги Лей?
Телефонът засвистя.
Читра каза на Лу:
— Другата ръка, моля, господин Кармоди. Другата ръка.
Той не ѝ я подаде. Вместо това отмести лявата си ръка назад, сякаш в чантата, висяща на палеца му, имаше откраднати бонбони, а той бе хулиган, който отказва да върне плячката.
Гласът на Кънди надви свистенето, звучеше тъжен.
— Случайно да се чувстваш като медиум днес? Току-що научихме. По-точно преди пет минути. Смятах да ти кажа, като се върнеш.
Шумът от другата страна на къщата се засилваше, другите полицаи приближаваха.
— Кажи ми!
— Сега пък какво? — попита Долтри.
Кънди рече:
— Тя е мъртва. Маргарет Лей е била убита. Тамошните ченгета мислят, че го е сторила Маккуин. Видели са я да напуска местопрестъплението с мотоциклета си.
— Не. Не, това е… това е невъзможно. Къде се е случило?
— В Хиър, Айова. Преди малко повече от час. Защо да е невъз…
Хътър натисна отново бутона, прекъсвайки връзката. Стрелна с очи Вик. Възседнала треперещата под нея машина, Вик се бе извърнала настрани. Погледите им се срещнаха.
— Не бях аз — обясни Вик. — Манкс го направи. Скоро ще стане ясно, че е била пребита с чук.
Хътър бе свалила пистолета. Прибра телефона в джоба на якето си и позабърса с длан мокрото си лице.
— С медицинския чук — каза Хътър. — Онзи, който е взел от моргата в Колорадо. Няма как… не мога… да разбера това. Опитвам се, Вик, но е адски нелогично. Как така той е извършителят? Как може ти да си тук, при положение че допреди малко си била в Айова?
— Нямам време за обяснения. Но ако искаш да знаеш как дойдох тук от Айова, почакай малко, ще ти покажа.
Хътър каза на Читра:
— Полицай, би ли… махнала белезниците на господин Кармоди? Не са необходими. Може би трябва да си поговорим. Може би просто трябва да си поговорим.
— Нямам време да… — подхвана Вик, но никой не чу останалото.
— О, какви са тези работи! — възкликна Долтри, отмести очи от Крис Маккуин, вдигна пистолета си и го насочи към Вик. — Слизай от мотора!
— Полицай, прибери оръжието в кобура! — изкрещя Хътър.
— Ще го прибера друг път — изсъска Долтри. — Ти си се побъркала, Хътър. Изключи двигателя, Маккуин. Веднага го изключи.
— Полицай! — изрева Хътър. — Аз командвам тук и казвам…
— Лягайте на земята! — провикна се агентът на ФБР, появил се иззад източната страна на къщата. Държеше автомат. На Лу му заприлича на М-16. — Лягайте на шибаната земя!
От цялото това крещене Лу отново го заболя слепоочието и лявата страна на врата. Читра не гледаше към него, взираше се в Хътър, със смесица от тревога и удивление.
Крис Маккуин метна фаса си в лицето на Долтри. Уцели го под дясното око, при което се разхвърчаха червени искри. Долтри трепна, трепна и пистолетът му. Свободната ръка на Крис се стрелна към купчината дърва. Секунда по-късно една цепеница се стовари върху рамото на детектива.
— Изчезвай от тук, Хлапе! — извика Крис.
Долтри се заклатушка назад в калта, а когато възстанови равновесието си, вдигна пистолета си и пусна два куршума в Маккуин — в корема и в шията му.
Вик изпищя. Лу се извърна към нея, като помете с рамо Читра Суринам. Полицайката се подхлъзна и глезенът ѝ се огъна. Тя падна по задник на мократа трева.
— Всички да свалят оръжията! — изкрещя Хътър. — По дяволите, прекратете огъня!