Вик извади една торбичка, нагласи таймера ѝ на забавяне от пет минути и я хвърли в зяпналата уста на Дядо Коледа. Канеше се да потегли, когато погледът ѝ се плъзна към вътрешността на въртележката. Там имаше мумифицирани тела — десетки приковани на кръст мъже и жени с почерняла, изсъхнала кожа, изгнили очи и разпадащи се дрехи. Видя жена с розово долнище на грейка, като тези, които са били модерни през осемдесетте години. Бе гола до кръста, на гърдите ѝ висяха коледни играчки. Видя и изсъхнал мъж с дънки, дебело палто и брада като на Исус. Вместо трънен венец на главата му имаше такъв от бодлива зеленика.
Вик все още се взираше в труповете, когато едно дете изплува от мрака и заби кухненски нож в кръста ѝ.
Едва ли бе на повече от десет години. Устните му бяха извити в мила усмивка. Носеше комбинезон и карирана риза, но краката му бяха боси. Заради златния бретон и ведрите очи приличаше на Том Сойер. Ножът бе забит до дръжката, пробил бе мускулите, а вероятно и вътрешни органи. Тя никога не бе изпитвала толкова силна болка, имаше чувството, че вътрешностите ѝ са раздрани. С огромна изненада установи: „Този ме уби! Умирам!“.
Том Сойер извади ножа и се засмя звънко. Никога не бе чувала сина си да се смее по такъв сладък начин. Нямаше представа откъде изникна това момче. Сякаш нощта се бе сгъстила и го бе създала собственоръчно.
— Искам да играя с теб — каза то. — Остани да поиграем „Ножица за скитника“.
Можеше да го удари с лакът или да го срита, но се отказа. Просто даде газ и го остави зад гърба си. То стоеше и я гледаше, стиснало окървавения нож. Продължаваше да се усмихва, но в очите му се четеше объркване и учудване. „Къде сбърках?“, сякаш си мислеше то.
Таймерите не бяха прецизни. Първата торбичка уж трябваше да гръмне след пет минути, но гръмна след почти десет. Вик бе нагласила таймера на предназначения за въртележката с шейните експлозив по същия начин, следваше да има предостатъчно време да се отдалечи на безопасно разстояние. Но бомбата гръмна, когато тя бе на не повече от сто метра. Земята се люшна като вълна. Въздухът сякаш гореше и вдишвайки, тя опари дробовете си. Моторът отхвръкна напред, огненият вятър блъскаше раменете и гърба ѝ. Остра болка прониза корема ѝ, сякаш отново я бяха намушкали.
Въртележката се разпадна в огъня като купчина подпалки. Една от шейните полетя в нощното небе, после се заби в другата въртележка, правейки белите елени на трески. Чу се стоманено пищене. Вик погледна назад точно навреме, за да види гъбата от огън и черен дим, поглъщаща шейните.
Отново подкара мотора, заобикаляйки пушещата дървена глава на един от елените и плетеницата от натрошени рога. Подкара по една пряка, която вероятно водеше към площада. Имаше гаден вкус в устата. Изплю кървава храчка.
„Умирам“ — помисли си изненадващо спокойно.
Едва успя да намали пред огромното виенско колело. Беше хубава атракция, с хиляди светлинки по дългите петдесет метра спици. Въртящите се хипнотично кабинки бяха просторни и в тях светеха газени лампи.
Вик извади нова торбичка с експлозив, нагласи таймера ѝ на приблизително пет минути и я метна. Тя попадна в една от спиците, близо до оста. Вик си спомни за ралея, за пърпорещите му колела и за това колко прекрасна е есенната светлина в Нова Англия. Нямаше връщане назад. Никога повече нямаше да види тази светлина. Устата ѝ продължаваше да се пълни с кръв. Вече седеше в локва кръв. Нещо непрекъснато я режеше в кръста. Само че болката не бе обикновена. Спазмите бяха по-скоро като при раждане, всепоглъщащи, сякаш нещо невъзможно е преминало в сферата на възможното и я чака особено мъчителен процес.
Не след дълго стигна до централния площад.
Сградата на „Карнавалните костюми на Чарли“ представляваше огнен куб. Ролс-ройсът бе паркиран от другата страна на коледната елха. Вик виждаше как високо разположените му фарове блестят под клоните. Не намали скоростта, насочи се право към дървото. Свали раницата от рамото си. Бръкна вътре и извади единствената останала торбичка с таймер; нагласи времето и натисна бутона за включване.
Гумите подрипнаха над ниския бордюр и стъпиха върху поръсената със сняг трева. Тъмнината кристализира в силуети. Децата. Тя не знаеше дали ще се отместят, нищо чудно да я принудят да заоре през тях.
Тогава нещо засия в червено около Вик. За секунда сянката ѝ се проточи на десетки метри напред. Кривата редица от деца вече се виждаше ясно — студени кукли с окървавени нощници, същества, въоръжени със счупени дъски, ножове, чукове и ножици.