— Знам — отвърна той.
Когато той се усмихна, тя видя, че устата му е пълна с хиляди иглички. Редиците им като че ли стигаха чак до гърлото. Клаксонът екна отново.
Момчето надигна глас:
— Господин Манкс! Господин Манкс! Хванах едно момиче! Елате да видите!
Вик вклини стъпалото си в процепа под седалката и се оттласна силно назад. Момчето политна напред. Тя се съмняваше, че той ще я пусне, ръката му бе като заварена за китката ѝ. Но когато прокара китката си през преградата към предната седалка, той я пусна. Вик се стовари върху волана и клаксонът отново изпищя. Този път вината бе у нея.
Развълнувано, момчето подскачаше на задната седалка.
— Господин Манкс, господин Манкс, елате да видите хубавото момиче.
През устата и носа му бълваше пара.
Вик се измъкна през отворената врата и стъпи на циментовия под. Без да иска, закачи с рамото си няколко гребла и лопати за сняг и те изпопадаха с трясък върху нея.
Клаксонът продължаваше да надава оглушителни писъци.
Вик избута настрани инструментите. Надигна се на колене и погледна китката си. Грозна гледка — черната рана бе с форма на детска ръка.
Затръшна шофьорската врата и стрелна с очи момчето. Лицето му сияеше от въодушевление. Черният му език бе изскочил и се плъзгаше по устните му.
— Господин Манкс, тя ще избяга! — изврещя то. Дъхът му заскрежи страничното стъкло. — Елате да видите, елате да видите!
Тя се изправи на крака и се заклатушка към страничната врата.
Двигателят на електрическата гаражна врата забръмча и веригата отгоре се задвижи, тракайки. Вик застина за момент, после бързо заотстъпва. Гаражната врата се издигаше, показаха се черни ботуши и сребрист панталон и тя си помисли: „Призрака, това е Призрака!“.
Вик сви към предницата на колата. Две крачки я деляха от вратата, която очевидно водеше към къщата.
Топката се завъртя. Вратата се отвори и зад нея зейна мрак.
Вик прекрачи прага, затвори вратата зад себе си и влезе във…
Вестибюл
Тръгна по мръсен линолеум, който се люпеше в единия ъгъл.
Никога не бе чувствала краката си толкова немощни, а ушите ѝ звънтяха от крясъка, заседнал в главата ѝ, защото тя знаеше, че ако изкрещи наистина, Призрака ще я намери и убие. По този въпрос нямаше съмнения — той щеше да я убие и да я зарови в задния двор и никой нямаше да разбере какво ѝ се е случило.
Мина през втората вътрешна врата и влезе в…
Коридор
Който минаваше почти по цялото протежение на къщата и бе застлан със зелен килим.
Вътре миришеше на печена пуйка.
Вик побягна, без да се притеснява от вратите отстрани, защото знаеше, че водят към спални и бани. Стисна дясната си китка, задъхвайки се от болка.
Коридорът свършваше в малко фоайе. Вратата към предния двор бе вляво, точно зад тясното стълбище към втория етаж. На стената висяха картини с ловни сцени. Ухилени червендалести мъже показваха убитите от тях патици на голдън ретривъри с благородна осанка. Зад летящите врати вдясно се намираше кухнята. Тук миризмата на печена пуйка бе най-силна. И беше топло, изключително топло.
Тя видя своя шанс, видя го много ясно в съзнанието си. Мъжът, наречен Призрака, влезе през гаража. Щеше да я последва и да тръгне към къщата. Ако сега избягаше през предния двор, лесно щеше да се добере до Прекия път. Профуча през фоайето, удряйки бедрото си в някаква маса. Една лампа с покрит с мъниста абажур се разклати и едва не падна.
Тя сграбчи топката на вратата, завъртя я и тъкмо се канеше да излезе, когато видя нещо през прозореца.
Той стоеше на двора. Беше много висок, някъде към два метра. Имаше нещо противно в плешивата му глава, под чиято бледа кожа пълзяха сини вени. Носеше старинно двуредно палто с месингови копчета. Приличаше на военен, на полковник, служещ на чужда държава, армията на която всъщност не се нарича армия, а легион.
Беше се извърнал леко настрани и гледаше моста, така че Вик го виждаше в профил. Стоеше пред Прекия път, положил ръка върху кормилото на ралея.
Вик не можеше да помръдне. Сякаш някой ѝ бе инжектирал нервнопаралитично вещество. Дори не можеше да накара дробовете си да поемат въздух.
Призрака наклони глава и в този момент заприлича на любопитно куче. Въпреки че имаше голям череп, физиономията му бе като на невестулка — очите, устата и носът му бяха събрани в центъра на лицето. Имаше хлътнала брадичка и обратна захапка, които му придаваха вид на слабоумен. Приличаше на онези селяни, които могат да кажат думата „хомосексуалист“ само на срички. Тя предположи, че на възраст е някъде между четиресет и сто и четиресет години. Нямаше как да знае, че едната от тези граници е вярното число.