Той разгледа моста, който се губеше сред дърветата, после насочи вниманието си към къщата и Вик се отдръпна от прозореца, опирайки гръб във вратата.
— Хубав следобед, която и да си ти! — провикна се той. — Излез и кажи „здрасти“. Аз не хапя.
Вик се сети, че трябва да диша. Не беше лесно, имаше чувството, че гръдният ѝ кош е стегнат с колан.
Призрака изрева:
— Зарязала си велосипеда си в моя двор! Не го ли искаш? — След малко добави: — И покрития си мост си зарязала в моя двор! И него ще ти върна!
Той се засмя. Цвилеше като кон. Вик отново си помисли, че човекът може да не е наред с главата.
Тя притвори очи и се притисна вдървено към вратата. После си даде сметка, че онзи се е умълчал и е възможно да се приближава към къщата. Врътна ключа и сложи веригата, макар и с известни затруднения. Ръцете ѝ бяха хлъзгави от потта.
Тогава той заговори отново, по гласа му личеше, че все още стои насред буренясалия двор.
— Мисля, че знам какъв е този мост. Повечето хора биха се притеснили, ако в двора им изникне покрит мост, но не и господин Чарлс Талънт Манкс III. Господин Чарли Манкс е човек, който знае не едно или две неща за мостове и пътища, които се озовават на странни места. Аз лично съм карал по странни магистрали. От дълго време шофирам. Обзалагам се, че ще се изненадаш, ако ти кажа от колко дълго! Знам един път, на който мога да се кача само с моя призрак. Няма го на никоя карта, но се появява, когато имам нужда от него. Появява се, когато разполагам с пътник, готов да отиде в Коледната земя. Накъде води твоят мост? Излез де! Двамата с теб имаме много общи неща! Убеден съм, че ще станем добри приятели!
Вик взе решение. Нямаше смисъл да стои там и да го слуша. Отдръпна се от вратата, изтича през фоайето, мина през летящите врати и влезе в…
Кухнята
Която бе малка и мърлява. Вътре имаше маса с жълт плот, а на стената под избеляла от слънцето детска рисунка висеше черен телефон.
На тавана бяха закачени прашни жълти знаменца на точки, които не помръдваха поради липсата на вятър. Сякаш преди години някой бе организирал парти тук, но не си бе направил труда да почисти. Вдясно имаше отворена метална врата, зад която се виждаха пералня, сушилня, рафтове с консервирани храни и вграден в стената шкаф от неръждаема стомана. До вратата се издигаше голям стар хладилник, който приличаше на луксозните седани от петдесетте години.
В помещението бе топло, въздухът миришеше на застояло. Във фурната се печеше някакъв полуфабрикат. Вик си представи парчета месо от пуйка в една от преградките, картофено пюре в друга и десерт, покрит с фолио. В ъгъла бяха оставени две бутилки оранжада. Имаше врата към задния двор и Вик с три крачки се озова до нея.
Мъртвото момче охраняваше задната страна на къщата. Сигурна бе, че е мъртъв, даже по-лошо от мъртъв. Това бе едно от децата на Чарли Манкс.
Момчето стоеше там спокойно, облечено в палто от нещавена кожа и дънки; стъпалата му бяха боси. Качулката му бе дръпната назад и ясно се виждаха светлата му коса и разклонените черни вени на слепоочията. В зяпналата му уста имаше няколко редици тънки като игли зъби. То я забеляза и се ухили, но не помръдна, когато тя изписка и врътна ключалката. Бе оставило зад себе си бели следи — тревата бе замръзнала при допира със стъпалата му. Лицето му бе гладко и лъскаво като емайлиран съд. Очите му бяха замъглени от скреж.
— Излез! — каза той, изпускайки облаци пара. — Престани да се държиш като глупачка и излез. Всички ще отидем заедно в Коледната земя.
Тя се отдръпна от вратата. Бедрото ѝ се тресна в печката. Обърна се и започна да рови из чекмеджетата, търсеше нож. Първото чекмедже, което отвори, бе пълно с кърпи. Във второто имаше бъркалки, шпатули и мъртви мухи. Отново бръкна в първото чекмедже, взе оттам няколко кърпи, отвори печката и ги хвърли върху храната. Остави вратичката на печката открехната.
Върху котлона имаше тиган. Взе го и веднага се почувства по-добре, вече имаше с какво да удря.
— Господин Манкс, господин Манкс, видях я! Голяма тъпачка е! — провикна се детето. — Много е забавно!
Вик профуча през летящите врати и се насочи към предната част на къщата. Отново надникна през прозореца до вратата.
Манкс бе занесъл велосипеда близо до моста. Стоеше пред отвора и се взираше в мрака, наклонил глава на една страна. Заслушваше се може би. После като че ли взе някакво решение. Наведе се и тласна велосипеда силно към моста.