Примигваше и кашляше, докато се виеше нагоре по шахтата като червей. Металът зад гърба ѝ бе неприятно топъл. Помисли си, че много скоро кожата ѝ ще започне да полепва по стените. Вече не се намираше в шахта, а в комин, в дъното на който гори огън, а тя бе Дядо Коледа и отиваше при елените. В главата ѝ непрестанно се въртеше онази идиотска коледна песен за светите и весели Коледи. Не искаше да се опече, докато в съзнанието ѝ кънти коледна песен.
Когато се доближи до върха на тръбата, вече нищо не се виждаше от дима. Хленчеше и се стараеше да не вдишва много въздух. Големият мускул на дясното ѝ бедро се тресеше безпомощно.
Някъде отгоре проблесна бледа светлина — вратичката към горния етаж. Дробовете ѝ горяха. Без да иска, си пое дълбоко въздух и се закашля. Тази кашлица бе много мъчителна. Усещаше как меките тъкани зад ребрата ѝ се разкъсват. Десният ѝ крак поддаде без предупреждение. Протегна отчаяно ръце към затворената вратичка и си помисли: „Няма да се отвори. Той е сложил нещо пред нея и тя няма да се отвори“.
Ръцете ѝ се подадоха през вратичката, въздухът оттатък бе прекрасен, хладен. Задържа се и ръбът на отвора се озова под мишниците ѝ. Краката ѝ се отпуснаха надолу, коленете ѝ се чукнаха в стоманените стени.
Тъй като вратичката бе отворена, шахтата засмука въздух и Вик усети надигащия се отдолу топъл, смрадлив повей. Около главата ѝ се виеше дим. Не можеше да спре да кашля и да мига. Кашлицата бе толкова мъчителна, че цялото ѝ тяло се тресеше. Усети вкус на кръв, устните ѝ бяха изцапани с кръв. Зачуди се дали не е изкашляла нещо, което не бива да се изкашля.
Повися така известно време, нямаше сили да се прехвърли отвън. После започна да подритва, опитвайки се да намери опора за пръстите на краката си. При съприкосновението със стената се чуваше кънтене. Не можа да намери стабилна опора, но и не ѝ трябваше такава. Главата и ръцете ѝ вече бяха отвън и за да излезе, не се налагаше да се катери, а просто да се преметне напред. Измъкна се и полегна върху мъхестия килим в коридора на втория етаж. Въздухът бе свеж. Задиша като риба, останала на сухо. Хич не е лесна работа да запазиш живота си.
Подпря се на стената, за да се изправи. Очакваше цялата къща да е пълна с дим и обвита от бушуващи огнени езици, но не бе така. Коридорът на горния етаж бе задимен, но това бе нищо в сравнение с ужаса в тръбата. Мярна слънчева светлина отдясно и закуцука по дебелия вехт килим към стълбищната площадка. Заслиза, залитайки, по стълбите и димът отново я погълна.
Предната врата бе отворена. Веригата висеше на касата, заедно с резето и едно дълго парче дърво. Навлизащият въздух бе божествен, прииска ѝ се да изскочи навън, но се въздържа.
В кухнята се виждаха само дим и проблясващи светлинки. В дъното на коридора бе дневната. Тапетите в далечния край бяха изгорели и мазилката се бе показала. Килимът тлееше. В една от вазите имаше букет от пламъци. Потоци оранжев огън пълзяха по евтините бели, от изкуствена материя завеси. Предположи, че цялата задна част на къщата е опожарена, но тук отпред, в коридора и фоайето, имаше само дим.
Вик погледна през прозореца до вратата. Алеята отпред бе тънка и тясна и водеше към горичка. Не видя кола, но от това място нямаше видимост към гаража. Може би той се спотайваше там в очакване да разбере дали Вик ще излезе. Може би стоеше в засада в края на алеята.
Нещо изскърца протяжно отзад и се сгромоляса. Облаци дим изригнаха към нея. Една искра я ужили по ръката. Каза си, че няма какво толкова да му мисли. Той или я дебнеше, или не я дебнеше, но и в двата случая не ѝ оставаше нищо друго, освен да излезе…
Отвън
Дворът бе толкова буренясал, че Вик имаше чувството, че тича през преплетени жици. Тревите се опитваха да впримчат глезените ѝ. Всъщност това не бе никакъв двор, а обширно пространство, покрито с храсталаци и бурени, зад което се простираше гора.
Дори не погледна към гаража и къщата. Отказа се да мине по алеята. Не смееше да излезе на дългия прав път, защото се страхуваше, че той е паркирал край него и я дебне. Затова се отправи към гората.
Видя насипа чак когато стъпи върху него. Основата му бе един метър по-надолу.
Пръстите ѝ се забиха в пръстта и тя усети болезнено стягане отзад в дясното бедро. Пльосна се върху купчина сухи клони, после ги разбута, за да се измъкне, и легна по гръб.
Елите се извисяваха над нея. Поклащаха се на вятъра. Накачените по тях играчки примигваха и правеха разноцветни дъги, така че за момент си помисли, че е получила леко мозъчно сътресение.