Докторът казва, че няма начин да се определи дали болестта е повлияла в някаква степен върху поведението на Манкс, който през 1996 г. брутално уби редник Томас Прийст. Освен това смята, че настоящото състояние на Манкс не може да се определи като кома.
„Той не отговаря на критериите за кома. Мозъчната му функция е силна, сякаш спи. Просто никога няма да се събуди. Тялото му е твърде уморено. Няма гориво в резервоара, така да се каже.“
Бинг често се бе канил да пише на господин Манкс, да му каже, че все още му е верен, че го обича и винаги ще го обича и че е готов да му служи до сетния си ден. При все че не бе от схватливите, Бинг разбираше, че господин Манкс ще се ядоса, и то с право, ако Бинг му пише. Едно евентуално писмо би накарало хора с черни костюми, слънчеви очила и кобури под мишниците да почукат на вратата му. Здравейте, господин Партридж, бихте ли ни отговорили на няколко въпроса? Имате ли нещо против да поровим малко с лопати в мазето ви? Така че той не му писа, а сега вече бе твърде късно и само при мисълта за това му призляваше.
Веднъж господин Манкс бе пратил съобщение на Бинг, макар че Бинг не знаеше как точно. Два дена след като господин Манкс бе осъден, на прага се появи пакет, на който не бе посочен адресът на подателя. Вътре имаше две регистрационни табели — NOS4A2 и КАНЗАС — и малка картичка, на която бе изобразен коледен ангел и пишеше: ЗАДРЪЖ ТЕЗИ НЕЩА. ВЕРОЯТНО ЩЕ ОТСЪСТВАМ ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ.
Бинг прибра регистрационните табели в мазето, където бе заровена останалата част от живота му с Чарли Манкс — празните бутилки от севофлуран, револверът на баща му и останките на жените, които Бинг бе довел вкъщи след деветте спасителни мисии.
Брад Макколи бе деветото спасено дете, а майка му Синтия — последната курва, за която Бинг се бе погрижил в тихата стаичка на долния етаж. Можеше да се приеме, че и тя е била спасена, преди да умре — Бинг ѝ бе показал какво е любовта.
Бинг и господин Манкс планираха да спасят още едно дете през лятото на 1997 г., а след това Бинг трябваше да отиде да живее в Коледната земя, мястото, където никой не остарява и нещастието е забранено със закон, където ще може да се вози на всички люлки, да пие горещо какао и да отваря коледни подаръци всяка сутрин. Когато се замислеше за тази чудовищна несправедливост — господин Манкс бе пострадал точно преди да отвори широко портите на Коледната земя за Бинг — той се чувстваше смазан отвътре, сякаш надеждата бе ваза, хвърлена от голяма височина… и… прас.
Най-лошото обаче бе не загубата на господин Манкс и на Коледната земя, а тази на любовта, тоест на мамчетата.
Последната, госпожа Макколи, бе най-добрата. Двамата разговаряха надълго и нашироко в сутерена. Тя беше гола, имаше слънчев загар и стегнато, жилаво тяло. На четиресет бе, но с отличен мускулен тонус, защото преподаваше волейбол. Кожата ѝ излъчваше топлина и здраве. Тя погали посивелите косми по гърдите на Бинг и му каза, че го обича повече от майка му и баща му, повече от Исус, повече от собствения си син, повече от малките котенца, повече от слънчевата светлина. Приятно му бе да я слуша как казва: „Обичам те, Бинг Партридж. Обичам те толкова много, че нещо ме изгаря отвътре. Сякаш ще изгоря жива“. Дъхът ѝ бе сладък и миришеше на джинджифилови сладки. Беше в толкова добра форма, толкова здрава, че се налагаше да я приспива с любимата си смес със севофлуран на всеки три часа. Тя го обичаше толкова много, че си сряза китките, когато той ѝ каза, че не може да живеят заедно. Когато правиха любов за последен път, кръвта ѝ изтичаше… и пръскаше Бинг.
— Боли ли? — попита я Бинг.
— О, Бинг, Бинг, глупачето ми! — отвърна тя. — Вече дни наред горя от любов. Тези малки драскотини не болят изобщо.
Беше толкова хубава, имаше толкова перфектни майчински цици, че Бинг я заля с луга чак когато тялото ѝ се размириса. Дори с мухи в косата бе красива, наистина.
Бинг бе ходил с господин Манкс в ГРОБИЩЕТО НА ВЕРОЯТНОСТИТЕ и знаеше, че ако бъде оставена да прави каквото си иска, Синтия Макколи ще убие сина си, луднала от стероиден гняв. Но долу в тихата стаичка Бинг я научи на доброта и любов и на лапане на патки, така че тя премина в отвъдното по хубав начин.
Ето такава бе хватката — вземаш нещо ужасно и правиш от него нещо добро. Господин Манкс спасяваше децата, а Бинг спасяваше майките.
С майките обаче вече бе приключено. Господин Манкс бе под ключ, а противогазът на Бинг висеше зад вратата, неизползван от 1996 година. Прочете за това как господин Манкс е заспал непробудно — храбрият воин бе станал жертва на лоша магия — после разпечата статията, сгъна я и реши да отправи няколко молитви.