Просторният празен храм не внесе мир в душата му. Тъкмо обратното. Всички пейки бяха по местата си, макар че не бяха подредени като по конец, а доста накриво, всъщност бяха криви като зъбите на господин Манкс. По пода имаше счупени стъкла и парчета мазилка, които хрущяха под краката му. Удари го миризма на амоняк, на птича урина. Някой бе пил тук. Върху пейките лежаха бутилки и кутийки от бира.
Той продължаваше да крачи. Преминаването му разтревожи накацалите по гредите лястовички. Чу се екот на пърхащи крила, сякаш невидим магьосник правеше розетка с тесте карти.
Минаващите през стъклата лъчи бяха студени и сини, в тях танцуваха безброй прашинки. Създаваше се усещането, че църквата се намира в снежна сфера.
Тийнейджъри или бездомници бяха направили нещо като олтар пред един прозорец с широк перваз. Разкривени червени свещи стояха във втвърдени локви восък, а отзад имаше няколко снимки на Майкъл Стайп от R.E.M., онзи кльощавия със светлата коса и сините очи. Върху една от снимките някой бе написал с вишневочервено червило LOSING MY RELIGION. Бинг бе на мнение, че от времето на Abbey Road на „Бийтълс“ не е излизала свястна рок музика.
Постави картичката на господин Манкс и разпечатката от „Денвър Таймс“ в средата на импровизирания олтар, после запали няколко свещи за Добрия човек. Поразчисти пода, като изрита настрани парчетата мазилка и едни мръсни гащички с щамповани върху тях сърчица — бяха толкова малки, че като нищо можеха да станат на десетгодишно момиче — и коленичи.
Прокашля се. Звукът отекна като изстрел в просторната вътрешност на църквата.
Една лястовица размаха крила и започна да прелита от греда на греда.
Той видя, че цяла редица гълъби са се навели напред и го наблюдават с яркочервените си очи. Птиците изглеждаха доста заинтригувани.
Притвори очи, допря дланите си една в друга и заговори на Господ:
— Хей, Господи! Бинг е, онзи дъртият тъпанар. О, Боже, Боже, помогни, моля те, на господин Манкс! Той е заспал, заспал е лошо и аз не знам какво да правя. Ако не оздравее и не се върне при мен, никога няма да отида в Коледната земя. Постарах се да върша добри дела. Спасявах деца, за да им осигуря какао, забавления на въртележките и други неща. Не беше лесно. Никой не искаше да ги спасяваме. Но дори когато майките крещяха и ни ругаеха, дори когато децата им плачеха и се подмокряха, аз ги обичах. Обичах децата. И майките също, дори лошите от тях. Най-много обичах господин Манкс. Всичко, което той прави, е за благото на хората. Нали няма нищо по-хубаво от това да даряваш щастие? Моля те, Боже, ако изобщо сме сторили някакво добро, помогни ми, дай ми знак, кажи ми какво да правя! Моля те, моля те, моля те…
Зяпаше нагоре, когато усети парване по бузата. Нещо с горчиво-солен вкус попадна върху устните му. Потрепна, имаше чувството, че някой се е изпразнил върху него. Обърса устата си и погледна пръстите си, върху които имаше рядко лайно със зеленикав цвят. Отне му няколко секунди да разбере, че е бил насран от гълъб.
Бинг изкрещя — един път, после и втори. В устата му се бе настанил гадният вкус на курешки. Изпражнението приличаше на слузеста храчка. Изкрещя за трети път и политна назад, изригвайки парчета стъкло и мазилка. Другата му ръка натисна нещо влажно и лепкаво, наподобяващо мек найлон на пипане. Погледна надолу и видя, че дланта му лежи върху използван презерватив, който е налазен от мравки.
Вдигна ръката си, погнусен; презервативът бе залепнал за пръстите му. Тръсна длан — веднъж, дваж — и той отхвърча нагоре и кацна върху косата му. Изпищя. Птиците размахаха яростно крила над гредите.
— Какво? — изкрещя Бинг на църквата. — Какво? Дойдох тук и коленичих! Коленичих! А ти какво? Какво?
Сграбчи парченцето гума и го изтръгна заедно с шепа посивели косми (кога бе посивяла косата му?). Прашинки кръжаха в осветеното от слънцето пространство.
Бинг Партридж заслиза по хълма, подтичвайки тромаво. Чувстваше се гадно, унизен и възмутен. Подмина, залитайки, станиоловите цветя на двора, влезе в къщата и затръшна вратата зад себе си.
Двайсет минути по-късно отвън излезе Човека с противогаза. В ръцете си държеше бутилки със запалителна течност.
Преди да запали църквата, закова дъски над дупките в прозорците, за да не могат птиците да избягат. Изля почти цяла бутилка върху пейките и купчините дъски и мазилка на пода — същински предварително подготвени клади. Втората бутилка отиде за статуята на Исус, който висеше на кръста си в една от нишите. Вероятно му бе студено с тази мижава препаска, така че Бинг драсна клечка кибрит и го облече в роба от пламъци. От стенописа горе Богородица гледаше тъжно как синът ѝ изтърпява поредното унижение. Бинг докосна с два пръста филтъра на противогаза си и ѝ прати въздушна целувка.