Хикс взе триона и прегърна Манкс през раменете. Манкс се отпусна, голямата му плешива глава полегна върху гърдите на Хикс. Всичко бе наред. Сега приличаха на приятели по чашка, които са попрекалили с пиенето. Хикс извади мобилния си телефон от калъфа и изпъна ръка напред. Присви очи и направи заплашителна гримаса, преди да щракне.
Свали трупа и погледна екрана на телефона. Снимката не бе от най-хубавите. Хикс бе искал да изглежда опасен, но измъченото му изражение по-скоро подсказваше, че Саша най-накрая е успяла да набута пръстчето си в задника му. Канеше се да повтори процедурата, когато чу гръмки гласове точно зад вратата на залата. За един ужасяващ момент си помисли, че първият глас е на чичо му Джим:
— … о, онова копеленце е започнало. Той няма представа…
Хикс метна чаршаф върху трупа, сърцето му бумкаше като скорострелен глок. Гласовете бяха заглъхнали точно зад вратата и той бе убеден, че онези отвън ще се опитат да влязат. Приближи се до вратата, за да издърпа клина, когато осъзна, че трионът все още е в ръката му. Остави го с трепереща ръка върху количката.
Беше се поуспокоил, когато закрачи отново към вратата. Единият мъж се хилеше, другият каза:
— … четирите му кътника са извадени. Ще му дадат севофлуран и когато му разбият зъбите, няма да усети нищо. Но щом се събуди, ще има чувството, че са го чукали в устата с лопата…
Хикс нямаше представа на кого ще вадят зъбите, но когато се заслуша в гласа, разбра, че не е на чичо му Джим, а на някакво дърто копеле със скрибуцащ глас. Изчака двамата мъже да се отдалечат, после измъкна клина. Брои до пет и излезе тихомълком. Жаден бе и искаше да си измие ръцете. Все още се чувстваше нервен.
Закрачи с дълга крачка, дишайки дълбоко. Когато най-накрая стигна до тоалетната, осъзна, че освен че му се пие вода, му се и сере. Избра кабинката за инвалиди, защото там бе по-широчко. Докато мяташе бомби, прати на Саша селфито с Манкс и написа: „Навеждай се и сваляй гащите, татенцето идва. Да видим дали ще слушкаш, луда кучко. Чакай ме в стаята за наказания“.
Но когато Хикс се наведе над мивката и шумно засърба вода, в главата му заприиждаха тревожни мисли. Толкова се бе стреснал от гласовете в коридора, че не можеше да си спомни дали е оставил тялото така, както го е намерил. На всичкото отгоре му хрумна, че е зарязал чука в ръката на Чарли Манкс. Ако го намереха там сутринта, някой умник щеше да започне да си задава въпроси, а после чичо Джим щеше да погне всички охранители. Хикс не знаеш дали ще може да се справи с такова напрежение.
Реши да се върне в залата за аутопсии и да провери дали е разчистил както трябва.
Спря пред вратата и надникна през прозорчето, само дето бе оставил завеската спусната. Трябваше моментално да поправи тази грешка. Бутна вратата и се намръщи. В бързината бе изгасил всички лампи, не само тези над носилките, но и аварийните — в ъглите и над бюрото — които винаги трябваше да са включени. Залата миришеше на йод и бензалдехид. Остави вратата да се затвори зад него и бе обгърнат от непрогледен мрак.
Плъзгаше длани по покритите с плочки стени в търсене на някой от ключовете за осветлението, когато чу изскърцване на колело и тихо подрънкване на удрящи се един в друг метални предмети.
Хикс застина и се ослуша. В следващия момент усети, че някой се спуска към него. Не че видя или чу нещо, усети го с кожата си, с тъпанчетата си, които сякаш засякоха промяна в налягането. Призля му. Бе протегнал дясната си ръка към стената, където трябваше да има ключ. Сега я свали и затърси пистолета си. Почти го бе извадил, когато нещо изсвистя в мрака и го удари право в стомаха. Имаше чувството, че са го цапардосали с бейзболна бухалка. Преви се надве и изпъшка. Пистолетът се плъзна обратно в кобура.
Бухалката отново се стовари върху Хикс. Уцели го над лявото ухо и той се завъртя на пети и се свлече. Падаше сякаш от самолет, право надолу в мразовитото нощно небе, падаше ли, падаше и колкото и да се опитваше да изкрещи, от устата му не излизаше и звук, защото нямаше въздух в дробовете си.
Когато отвори очи, Ърнест Хикс видя, че над него се е надвесил мъж, усмихващ се притеснено. Хикс отвори уста, за да попита какво се е случило, тогава болката нахлу в главата му и той се извърна и повърна върху черните мокасини на човека. Стомахът му изхвърли цялата вечеря — пикантно пиле.
— Много съжалявам, човече — каза Хикс, когато спря да бълва.
— Няма проблем, синко — отвърна докторът. — Лежи си, не ставай. Ще те закараме в Спешното отделение. Имаш сътресение на мозъка. Искам да се убедя, че не ти е счупен черепът.