Протегна ръце към ръба на масата, за да се подпре, но не успя и падна. Падна върху паркета от орехово дърво върху дясната си страна и усети как нещо изщрака в бедрото му. Костта се счупи като суха клечка, настъпена от германски ботуш. Цялата къща се разтресе от падането му и той си помисли, пак на холандски: „Това ще накара Жизел да дойде“.
— Hulp — провикна се. — Ik heb een slag. Nr. Nr.
Думите не му звучаха нормално, но му отне време да разбере защо. „Холандски. Тя не знае холандски.“
— Жизел! Паднах!
Тя не се появи, нито отговори на виковете му. Замисли се какво ли прави, та не го чува. Предположи, че е излязла при техника, поправящ климатичната система. Облечен в мръсни работни дрехи трътлест мъж — Бинг някой си — бе дошъл да смени една кондензаторна намотка по заръка на производителя.
Долу на пода главата му като че ли се прочисти. Когато седеше на стола, въздухът му се бе сторил гъст, застоял и топъл и изведнъж му бе замирисало на джинджифилови сладки. Тук долу обаче бе по-хладно и светът не се въртеше толкова неприятно. Забеляза една отвертка, която бе загубил преди месеци. Беше се сгушила сред валмата прах под тезгяха.
Бедрото му бе счупено. Бе сигурен в това, усещаше костните отломки, сякаш под кожата му имаше нагорещена жица. Помисли си, че ако успее да се изправи, ще може да стигне до коридора, използвайки стола като проходилка.
Може би щеше да успее да се добере до вратата и да извика техника. Или живеещата от другата страна на улицата Вик Маккуин. Но не, Вики бе отишла някъде с момчето си. Не, ако успееше да се довлече до телефона в кухнята, щеше просто да извика „Бърза помощ“. Дали Жизел щеше да го намери, преди линейката да е цъфнала на алеята? Не искаше да я стряска повече от необходимото.
Зиг протегна кльощавата си ръка към стола, хвана се за него и се изправи, като внимаваше да не стъпи на левия си крак. Въпреки това болеше много. Чу как някаква кост изщрака.
— Жизел! — изрева той.
Приведе се над стола, стиснал с две ръце облегалката, и си пое треперливо дъх. Отново усети онази странна коледна миризма. Адски силна бе.
„Удар — помисли си той отново. — Случват се такива неща при удар. Мозъкът се обърква и човек усеща несъществуващи миризми, докато светът се топи като мръсен сняг под топъл пролетен дъжд.“
Извърна се към вратата, която бе на десетина крачки и зееше отворена. Струваше му се невъзможно Жизел да не е чула виковете му, ако е в къщата. Или бе отвън край бучащия климатик, или пазаруваше, или бе мъртва.
Замисли се върху тези възможности — при бучащия климатик, на пазар или мъртва — и със свито сърце стигна до извода, че третата не може да бъде отхвърлена.
Вдигна стола, премести го напред и подрипна леко. Сега, както бе в изправено положение, отново му се виеше свят. Мислите му се рееха като гъши пух, понесен от топъл ветрец.
Някаква песен се въртеше непрекъснато в главата му, зациклила по идиотски начин. „Една старица глътна мухата, защо ли глътна мухата, сега ще опъне петалата.“ Само че песента зазвуча по-силно и сякаш вече не бе в главата му, а във въздуха наоколо.
— Една старица паяк глътна и ся от гъдел ще се гътне — пееше гласът.
Беше висок, фалшив и изненадващо кух, идещ сякаш от вентилационна шахта.
Зиг вдигна глава и видя, че покрай вратата мина мъж с противогаз. Той влачеше Жизел за косата надолу по коридора. Жизел не се съпротивляваше. Беше облечена в спретната синя ленена рокля и обувки на висок ток със същия цвят. Едната обувка се изхлузи от стъпалото ѝ и падна. Човека с противогаза бе увил около китката си кестенявата ѝ прошарена коса. Очите ѝ бяха затворени, тясното ѝ изпито лице изглеждаше спокойно.
Човека с противогаза извърна глава и го погледна. Зиг никога не бе виждал толкова ужасно нещо. Сети се за онзи филм с Винсънт Прайс, в който ученият се кръстосва с насекомо. Главата му представляваше черна гумена круша с блестящи лещи вместо очи и гротескно изглеждаща клапа върху устата.
Дали не ставаше въпрос за нещо по-лошо дори от удар? Възможно ли бе вследствие на мозъчен удар човек да получи халюцинации? Един от неговите войници бе излязъл от макета, възпроизвеждащ битката при Вердюн, и влачеше жена му по коридора. Може би затова Зиг с мъка стоеше изправен. Немецът бе нападнал Хейврил, пускайки отровен газ. Чудно защо обаче газът не миришеше на горчица, както би трябвало, а на курабии.
Човека с противогаза вдигна пръст, за да покаже, че ще дойде скоро, и продължи да влачи Жизел по коридора. Отново се разпя.