Вик излезе от пътеката, смяташе да заобиколи Маги по тревата.
Не се получи.
— Не са те уведомили, защото не е пуснат. Помислили са го за мъртъв. Миналия м-м-май.
Вик замръзна на място.
— Какво означава това „помислили са го за мъртъв“?
Маги ѝ подаде папката.
Бе написала телефонен номер от вътрешната страна на корицата. Погледът на Вик се задържа върху него, защото първите три цифри след кода съответстваха на рождения ѝ ден, а следващите четири всъщност не бяха никакви цифри, а обозначението за „майната ти“ — FUFU.
Папката съдържаше десетина разпечатки от различни вестници. На листовете, които бяха лекьосани и с покафенели краища, стоеше печатът на библиотеката в Хиър, Айова.
Първата статия бе от „Денвър Поуст“:
СЕРИЙНИЯТ УБИЕЦ ЧАРЛС ТАЛЪНТ МАНКС Е МЪРТЪВ.
ВЪЗНИКВАТ РЕДИЦА ВЪПРОСИ.
Имаше малка снимка на физиономията му — тясно лице, изпъкнали очи и бледа уста, около която почти няма устни. Вик започна да чете статията, но очите ѝ се насълзиха.
Спомни си шахтата за прането и лютивия дим, който дразнеше очите ѝ и я задушаваше. Спомни си паниката и коледните песни.
Отделни фрази от статията достигнаха до съзнанието ѝ — дегенеративна болест, наподобяваща паркинсон… непостоянна кома… заподозрян в десетки отвличания… Томас Прийст… спрял да диша в два след полунощ.
— Не знаех — промърмори Вик. — Никой не ми каза.
Бе твърде разстроена, за да продължи да фокусира гнева си върху Маги. Мислеше си: „Той е мъртъв. Мъртъв е и сега можеш да го забравиш. С тази част от живота ти е приключено, защото той е мъртъв“.
Мислите не ѝ донесоха радост, но усети, че се задава нещо дори по-добро — облекчение.
— Не мога да разбера защо не са ми казали, че е умрял — измърмори Вик.
— П-п-предполагам, защото са били притеснени. Виж следващата страница.
Вик изгледа отегчено Маргарет Лей, спомняйки си, че тя бе казала, че Манкс е на свобода. Подозираше, че иде моментът Маги Лей да докаже лудостта си, да докаже безумието, което я бе подтикнало да дойде в Хейврил и да започне да размахва някаква си папка.
Вик отгърна страницата.
Трупът на сериен убиец е изчезнал от моргата. Полицията смята, че отговорни са „вандали с болни мозъци“.
Вик прочете първия параграф, после затвори папката и я подаде на Маги.
— Някоя откачалка е откраднала трупа — отбеляза тя.
Маги каза:
— Н-н-не мисля така.
Не посегна да поеме папката.
В далечината забръмча косачка. В този момент Вик осъзна, че на двора е адски топло. Въпреки че бе закрито от облаци, слънцето нагорещяваше главата ѝ.
— Смяташ, че се е престорил на мъртъв. И е успял някак си да заблуди двама доктори. А аутопсията е била в ход. Не, чакай. Ти смяташ, че той наистина е умрял, но след четиресет и осем часа е възкръснал. Измъкнал се е от чекмеджето си в моргата, облякъл се е и си е тръгнал.
Лицето на Маги се отпусна в изражение на дълбоко облекчение.
— Да. Дойдох при т-т-теб, Вик, защото знаех, просто знаех, че ще ми п-п-повярваш. Сега виж следващата статия. Н-н-някакъв човек от Кентъки изчезнал от дома си, бил със стар ролс-ройс. Ролс-ройсът на Манкс. В с-с-статията не се посочва, че колата е принадлежала на Манкс, н-но виж само с-с-с-снимката…
— Не ме занимавай с глупости — изръмжа Вик и метна папката в лицето ѝ. — Разкарай се от тук, откачена кучко!
Маги отваряше и затваряше уста като голямата декоративна риба в аквариума в библиотеката в Хиър, която Вик помнеше много добре, въпреки че не бе ходила там.
Вик бе кипнала и искаше да изгори Маги с гнева си. Наркоманката не само ѝ препречваше пътя към вратата и с небивалиците си подкопаваше здравия ѝ разум, за който се беше борила с всички сили. Манкс бе мъртъв, наистина мъртъв, а откачената не позволяваше на Вик да се наслади на този факт. С Чарли Манкс, който бе отвлякъл сума ти деца, който бе отвлякъл, тормозил и опитал да убие самата нея, бе свършено. Вик най-накрая бе успяла да се отърве от него. Само че скапаната Маргарет Лей искаше да го върне, да накара Вик отново да се страхува от него.
— На тръгване вземи тези боклуци — каза ѝ Вик.
Тя стъпи върху няколко от листовете, докато заобикаляше Маги, за да се отправи към входната врата. Прекрачи внимателно мръсната избеляла шапка, която лежеше на долното стъпало.
— Той представлява з-з-заплаха, Вик — каза Маги. — Затова исках… надявах се, че ще се опиташ да го намериш. Да, наистина ти казах да не се месиш, когато се видяхме за пръв път. Но тогава ти бе твърде млада. Не беше готова. Сега мисля, че само ти можеш да го намериш. Че само ти можеш да го спреш. Ако знаеш как, разбира се. Опасявам се, че ако ти не го намериш, той ще намери теб.