В същото време участък с размерите на футболно игрище започна да се свлича. Беше на половин миля на юг, така че опасност за тях нямаше. А и шумът вече не бе особено силен. Приличаше на далечен тътен на гръмотевица. Обаче Уейн усещаше как земята под краката му вибрира.
Снегът се свлече няколкостотин метра по-надолу и при сблъсъка с дърветата се надигна десетметрова бяла вълна.
Собственикът на картата Ем Екс вдигна момчето и го сложи на раменете си, за да може и то да вижда.
— Сега сме сред пустош, малкият — каза той, докато стотици тонове сняг затрупваха високопланинската гора.
— Не е ли страхотно — каза Лу и погледна Уейн, лицето му сияеше от щастие. — Представяш ли си какво е да си под нея? Представяш ли си цялото това нещо да се стовари върху теб?
Уейн много добре си го представяше. Смяташе, че подобна смърт — сред рева на падащия сняг и ярката светлина — би била прекрасна.
Брус Уейн Кармоди от толкова много време бе нещастен, че престана да обръща внимание на това си състояние. Понякога имаше чувството, че светът се е разпадал под краката му години наред. Все още очакваше да бъде завлечен надолу и погребан.
Майка му се бе чалнала, въобразяваше си, че телефонът звъни, и провеждаше разговори с мъртви деца. Понякога имаше чувството, че тя е разговаряла повече с мъртвите деца, отколкото с него. Тя бе изгорила къщата им. Прекара един месец в психиатрична болница и не се яви в съда, а после изчезна от живота на Уейн за почти две години. Известно време промотира книгите си — посещаваше книжарниците сутрин и местните барове вечер. Мота се шест месеца в Лос Анджелис, работейки по анимационна версия на „Търсача“, от която не излезе нищо, и по пристрастеността си към кокаина, от която излезе нещо. Известно време рисува покрити мостове за една галерия, която никой не посещаваше.
На Лу му писна от пиянските изцепки на Вик, от скиторенето ѝ и лудостта ѝ и се чупи с момичето, което бе направило повечето от татуировките му. Тя се казваше Карол, имаше буйна коса и се обличаше в стил осемдесетте. Само че тя имаше и друго гадже; двамата откраднаха документите на Лу и избягаха в Калифорния, където натрупаха десет хиляди долара дълг на името му. Лу все още си имаше разправии с кредиторите.
Брус Уейн Кармоди искаше да обича родителите си и да им се наслаждава. И понякога това се получаваше. Но те го затрудняваха. Тъкмо затова чувстваше листовете в задния си джоб като нитроглицерин, като бомба, която би могла да избухне.
Той смяташе, че ако съществува дори минимална вероятност тя да избухне, трябва да хвърли едно око, да прецени какви биха били щетите и да измисли подходяща защита. Извади листовете от джоба си и след като изгледа подозрително дома си, ги разгъна върху коляното си.
Първата статия включваше снимка на Чарлс Талънт Манкс, мъртвия сериен убиец. Лицето на Манкс бе издължено, сякаш бе почнало да се разтапя. Очите му бяха изпъкнали, захапката — обратна, черепът — голям, с формата на яйце на динозавър.
Този престъпник бе арестуван в Гънберъл преди почти петнайсет години. Обвинен бе в отвличания на деца и изгарянето на човек, опитал се да го спре.
Никой не знаел на каква възраст е той, когато го тикнали в затвора. Затворът не му се отразил добре. През 2001 г. изпаднал в кома и бил преместен в болничното крило на затвора в Денвър. Десет години по-късно, на първи май, починал.
Останалата част от статията съдържаше различни спекулации. Манкс имал ловна хижа в покрайнините на Гънберъл, като дърветата наоколо били накичени с коледна украса. Журналистите нарекли мястото Къщата на шейна в опит да се пошегуват. В статията се намекваше, че той е отвличал и убивал деца в продължение на години. Само между другото се споменаваше, че трупове не са открити.
Какво общо имаше всичко това с Виктория Маккуин, майката на Брус Уейн Кармоди? Нищо, доколкото виждаше Уейн. Щеше да се наложи да хвърли едно око и на другите статии, за да открие връзката.
Следващата бе: ТРУПЪТ НА СЕРИЕН УБИЕЦ Е ИЗЧЕЗНАЛ ОТ МОРГАТА. Някой бе проникнал в болницата „Сейнт Люк“ в Денвър, бе обезвредил един охранител и бе изнесъл тялото на Чарли Манкс. Крадецът бе забърсал и един понтиак от паркинга.
За съжаление — каза детектив Тед Адам, — в такива времена живеем. Миналата година едно хлапе нападна Дядо Коледа на Армията на спасението и открадна от него единайсет долара. Струва ви се невъзможно някой да открадне, ей така, за кеф, трупа на известен убиец на деца, но сред нас има и хора с болни мозъци.