Момчето стъпи на първото стъпало, после на второто.
— Ето, ето, ще видя първата звезда в небето — прошепна Бинг и затвори очи, готвейки се за атака. — И само искам да се разкара копелето. Ние не сме готови.
Вдиша въздуха с мирис на гума и дръпна петлето на големия пистолет.
И тогава някой закрещя на момчето:
— Не! Уейн, не!
Нервните окончания на Бинг запулсираха и пистолетът за малко не се изхлузи от потната му длан. По пътя се зададе голяма сребриста кола, слънчевите лъчи се отразяваха в лъскавите повърхности. Прозорецът се спусна и шофьорът помаха на момчето с месестата си ръка.
— Ей! — изкрещя отново. — Ей, Уейн! — „Ей“, а не „не“. Бинг бе толкова напрегнат, че бе разбрал погрешно думите. — Какво става, пич? — изрева дебелият мъж.
— Татко! — викна момчето.
Забравило за първоначалните си намерения, то се обърна и мина тичешком по пътеката. Едрото куче тичаше редом до него.
Бинг усети как краката му омекват от облекчение. Опря челото си във вратата и притвори очи.
Отвори ги отново и погледна през шпионката. Момчето бе в прегръдките на онзи. Мъжът бе ужасно дебел, с бръсната глава и крака като бичмета. Това явно бе Луис Кармоди, бащата. Бинг бе чел за семейството в интернет и имаше някаква представа кой кой е, но не бе виждал снимка на мъжа. Изненада се. Трудно му бе да си представи Кармоди и Маккуин да правят секс — дебелакът като нищо можеше да я разпори. Бинг определено не бе фиданка, но ако застанеше до Кармоди, би приличал на бегач на дълги разстояния.
Зачуди се тя кое намира за привлекателно у него. Вероятно ги свързваха парите. Бинг много добре знаеше как изглежда жената. Всичките тези татуировки по тялото ѝ. Всяка жена можеше да си татуира каквото пожелае, но татуировките казваха едно-единствено нещо: „Дава се под наем“.
Вятърът понесе листовете, които момчето разглеждаше, и ги запрати под колата на дебелия мъж. Когато Кармоди остави момчето на земята, то ги видя, но не се наведе да ги вземе. Тези хартийки тревожеха Бинг. Те означаваха нещо. Бяха важни.
Една болезнено кльощава жена се бе опитала да връчи на Маккуин документите. Бинг бе наблюдавал срещата им, скрит зад завесата. Виктория Маккуин не харесваше наркоманката. Крещеше ѝ и се чумереше срещу нея. Дори запрати листовете в лицето ѝ. Бинг почти не чуваше какво си говорят, но все пак чу думата „Манкс“. Бе му се приискало да събуди господин Манкс, но как да го събуди, при положение че той бе в такова състояние.
„Той всъщност не спи“ — помисли си Бинг, но веднага отхвърли това неприятно заключение.
Преди време отиде да хвърли едно око на господин Манкс в спалнята. Лежеше върху чаршафите само по боксерки. На гърдите му имаше разрез с формата на буквата „Y“, който бе зашит с груб черен конец. Раната бе започнала да заздравява, но пускаше гной и розова кръв. Бинг стоя там и се ослушва няколко минути, но не чу дишане. Господин Манкс лежеше със зейнала уста, от която лъхаше гадно на формалдехид. Очите му също бяха отворени — мътни, празни, вторачени в тавана. Бинг докосна ръката му, която бе студена и вдървена като на труп, и бе обзет от мъчителното чувство, че господин Манкс си е отишъл, но очите му помръднаха съвсем лекичко и се фиксираха неразбиращо в Бинг, който побърза да излезе.
Сега, след като кризата вече бе отминала, Бинг остави треперещите си крака да го отведат в дневната. Махна противогаза и седна до господин и госпожа Де Зут да гледа телевизия. Нужно му бе малко време да се освести. Стисна ръката на дъртата.
Гледа разни игри, като от време на време хвърляше по едно око към улицата и къщата на Маккуин. Малко преди седем чу гласове и затръшване на врата. Отиде до входната врата и погледна през шпионката. Небето имаше цвят на праскова, а момчето и гротескно дебелият му баща пресичаха двора, за да отидат до наетата кола.
— В хотела сме, ако ти потрябваме — викна Кармоди на Маккуин, която стоеше отпред на стълбите.
На Бинг не му харесваше, че момчето заминава с баща си. Момчето и жената трябваше да са заедно. Манкс ги искаше заедно… Бинг също. Момчето бе за Манкс, а жената за Бинг, който щеше да се позабавлява с нея в Къщата на съня. Само като погледнеше фините ѝ голи крака, устата му пресъхваше. Едно последно забавление в Къщата на съня, а после дългоочакваното заминаване за Коледната земя, където щеше да остане завинаги.