Но не, нямаше причина да се коси. В пощенската кутия на Виктория Маккуин бе открил квитанция за детски лагер в Ню Хемпшир. Момчето бе записано за целия август. Да, наистина липсваха парченца от мозайката, но едва ли някой би записал детето си в лагер, струващ осемстотин долара на седмица, а после би се отказал. Утре бе 4 юли. Кармоди явно бе дошъл да отпразнува празника със сина си.
Бащата и синът си заминаха, оставяйки мръсницата Виктория сама. Листовете, които Бинг толкова силно желаеше да види, бяха засмукани от въздушната струя, образувала се зад потеглящия буик.
Виктория също тръгна нанякъде. Върна се в къщата, но остави входната врата отворена и три минути по-късно излезе, стиснала ключовете за колата си в едната ръка и пазарски чанти в другата.
Бинг изчака тя да се разкара, после огледа хубаво улицата и излезе. Слънцето бе залязло, оставяйки блестящо оранжево петно на хоризонта. Няколко звезди прогориха дупки в мрака отгоре.
— Имало едно време човек с противогаз и малък пистолет — затананика си Бинг тихичко, както винаги когато бе нервен. — А куршумите бяха оловни, оловни, оловни. Отиде на потока и в главата на Вик пълнителя изпразни.
Почна да обикаля покрай тротоара, но откри само един лист хартия — беше смачкан и доста изцапан.
Най-малко очакваше да види статия за човека от Тенеси, който пристигна с призрака в къщата на Бинг преди месец, два дена преди самия господин Манкс. Господин Манкс бе пристигнал блед, изпит и окървавен с понтиак с тапицерия на райета. На съседната седалка бе подпрян голям сребрист чук. По това време Бинг вече бе върнал регистрационните табели на мястото им и призракът бе готов за път.
Човекът от Тенеси, Нейтан Деметър, бе прекарал известно време в сутеренната стаичка в Къщата на съня, преди да си отиде. Бинг предпочиташе момичета, но Нейтан се справяше добре с уста и преди Бинг да приключи с него, двамата бяха провели пространни смислени „разговори“ за любовта.
Бинг се ужаси, като видя Нейтан Деметър на снимка към статия със заглавие: ИЗЧЕЗНАЛ ИНЖЕНЕР ОТ „БОИНГ“. Чак го заболя стомахът. Бе крайно изненадан, че наркоманката е донесла такова нещо на Виктория Маккуин.
— Майчице — прошепна потресеният Бинг. Инстинктивно започна да рецитира: — Имало едно време човек с противогаз и малък пистолет. А куршумите бяха оловни, оловни, оловни.
— Не е така — каза някой зад него с тънък гласец.
Бинг се обърна и видя русо момиченце, яхнало розов велосипед с помощни колелца. Беше се отделило от хората, които празнуваха в края на улицата. Дрезгав смях ехтеше в топлата влажна вечер.
— Татко ми чете тази — каза детето. — Имало едно време човек с малък пистолет. Той застрелял гъска, нали? Кой е Човека с противогаза?
— О! — възкликна Бинг. — Той е добър, всички го обичат.
— Е, аз не го обичам.
— Ще го заобичаш, ако го опознаеш.
Момиченцето сви рамене, обърна колелото си и тръгна надолу по улицата. Бинг го проследи с поглед, после се върна при семейство Де Зут, стиснал в ръка разпечатката, върху която стоеше печатът на някаква библиотека в Айова.
Час по-късно, докато Бинг гледаше телевизия в компанията на дъртаците, се появи господин Манкс. Беше облечен във фрак, копринена риза, а на краката му имаше ботуши с остри върхове. Изпитото му мъртвешко лице лъщеше на светлината от телевизора.
— Бинг — подхвана Манкс, — мисля, че ти казах да сложиш господин и госпожа Де Зут в другата стая.
— Е, не са опасни.
— Не са, разбира се, че не са. Защото са мъртви! Но трябва ли да ни се пречкат тук! За бога, защо седиш при тях?
Бинг се облещи. Господин Манкс бе най-умният и най-наблюдателният човек, когото познаваше, но понякога той не можеше да схване съвсем простички неща.
— По-добре ми е с компания — отвърна Бинг.
Бостън
Лу и хлапето се бяха настанили в стая на най-горния етаж на хотел „Хилтън“ край летище „Логан“. Нощувката струваше колкото Лу изкарваше за седмица, но си заслужаваше, освен това си легнаха чак след шоуто на Летърман. Наближаваше един и Уейн трябваше да е заспал, така че Лу се изненада, когато хлапето заговори на висок глас в мрака. Каза няколко думи, но такива, от които сърцето на Лу подскочи и сякаш се запъна в гърлото му като труден за преглъщане къс храна.