— Този човек… Чарли Манкс… голяма клечка ли е?
Лу удари с юмрук гръдната си кост, край която се издигаха големи цици, и сърцето му се върна на мястото си. Лу и сърцето му не бяха в особено добри отношения. Сърцето му се мъчеше ужасно, когато той се изкачваше по стълби. Бяха обикаляли площад „Харвард“ и брега цяла вечер, а на Лу два пъти му се наложи да спира за почивка.
Каза си, че причината е, че не е свикнал да живее на толкова ниска надморска височина, че дробовете и сърцето му предпочитат планинския въздух. Но Лу не бе тъпак. Не бе надебелял по собствено желание. Баща му също бе дебел и прекара последните шест години от живота си, обикаляйки супермаркета с една от онези малки колички за голф, предназначени за хора с двигателни проблеми. Лу по-скоро би отрязал тлъстините си с верижен трион, отколкото да се качи на такова нещо.
— Майка ти ли ти каза за него? — попита Лу.
Уейн въздъхна и замлъкна, а Лу осъзна, че без да иска, е отговорил на въпроса на момчето.
— Не — отвърна накрая Уейн.
— Как разбра за него? — каза Лу.
— Днес при мама дойде една жена. Маги някоя си. Искаше да поговори с мама за Чарли Манкс, но мама побесня. Помислих си, че ще ѝ срита задника.
— О — измънка Лу.
Чудеше се коя е тази Маги и откъде знае за проблемите на Вик.
— Вкарали са го в затвора, защото е убил човек, нали?
— Тази Маги… тя ли каза, че Манкс е убил човек?
Уейн отново въздъхна. Завъртя се в леглото и впери поглед в баща си. Очите му проблясваха като мастилени петна в мрака.
— Ако ти кажа откъде знам какво е направил Манкс, ще загазя ли? — попита той.
— С мен няма да имаш проблеми. В Гугъл ли си проверявал?
Уейн се ококори и Лу разбра, че той дори не се е сетил да провери в интернет. Сега обаче щеше да го направи. На Лу му идеше да се плесне по челото. Хубава работа, Лу, хубава работа. Дебел и тъп.
— Жената остави една папка, в която имаше копия на статии. Прочетох ги. Мама сигурно ще се разсърди, ако разбере. Няма да ѝ кажеш, нали?
— Какви са тези статии?
— Пишеше как е умрял.
Лу кимна, вече започваше да схваща.
Манкс бе умрял три дена след майката на Вик. Лу бе чул за това по радиото в деня на събитието. Вик бе излязла от клиниката три месеца по-рано и през цялата пролет гледаше креещата си майка, затова Лу реши да не ѝ казва, опасяваше се да не я разстрои. Възнамеряваше да я информира в подходящ момент, но такъв така и не бе дошъл, а после стана твърде късно.
Тази Маги вероятно бе разбрала, че Вик е момичето, успяло да избяга от Чарли Манкс. Единственото спасило се дете. Може би Маги бе журналистка или авторка на криминалета. Тя бе поискала коментар от Вик и бе получила такъв — нещо нецензурно, вероятно свързано с гинекологията.
— Няма смисъл да се занимаваме с Манкс. Той няма нищо общо с нас.
— Тогава защо онази жена искаше да говори с мама за него?
— Питай майка си. Не бива да захващам тази тема. Ако го направя, ще загазя. Ясно?
Такава беше договорката му с Виктория Маккуин, сключиха я, след като се разбра, че тя е бременна и е решила да износи бебето. Тя остави Лу да избере името, каза му, че ще живее при него, че ще се грижи за бебето, а когато то спи, двамата ще се забавляват. Обеща да се държи като негова съпруга. Обаче момчето не трябваше да чува за Чарли Манкс, освен ако тя не решеше да му каже.
Лу се съгласи, всичко му се виждаше разумно. Но не бе очаквал, че заради тази договорка Уейн няма да разбере за най-доброто дело на собствения си баща. Няма да разбере, че баща му е превъзмогнал за момент страховете си и е проявил героизъм, какъвто проявява Капитан Америка. Бе качил красиво момиче на мотора си, за да му помогне да избяга от чудовището. А когато чудовището се появи отново и запали човек, Лу бе този, който изгаси пламъците, макар и твърде късно, но сърцето му бе на правилното място и той бе действал адекватно, без да се замисля за опасностите.
Лу се дразнеше, че синът му знае за него само кофти неща — че е лоена топка, че едва свързва двата края, като издърпва закъсали в преспите коли и поправя скоростни кутии, че не е успял да задържи Вик.
Щеше му се да получи още един шанс. Щеше му се да спаси още някого и Уейн да види това. С удоволствие би спрял летежа на куршум с тлъстото си тяло, стига Уейн да станеше свидетел на случката. После щеше да му изтече кръвта сред мъглата на славата.
Има ли нещо по-тъжно и по-мъчително от това да копнееш да получиш нов шанс?
Синът му въздъхна и се опъна по гръб.
— Разкажи ми как върви лятото — рече Лу. — Кое ти харесва най-много?