Очите ѝ бяха влажни и лъщяха така, че бенгалските огньове направо бледнееха пред тях.
— Значи е изсмуквал живота на дечица — каза Лу. — А после какво? Какво ставаше с тях?
— Отиваха в място, наречено Коледна земя. Нямам представа къде се намира то, дори не съм сигурна дали е в нашия свят, но телефонното обслужване там е идеално. Децата ми се обаждаха непрекъснато. — Тя погледна стоящите на каменната стена малчугани, сред които бе и Уейн, и прошепна: — Те бяха съсипани още преди Манкс да им изсмуче живота. Нищо не бе останало от тях освен омраза и зъби.
Лу потрепери.
— Боже!
Няколко мъже и жени прихнаха да се смеят и Лу ги изгледа лошо. Точно в този момент му се струваше, че никой наблизо няма право да се забавлява.
Той я погледна и каза:
— Да обобщим. В едната версия Чарли Манкс е убиец на деца, който те е отвлякъл от гарата. А ти си успяла някак си да се измъкнеш. Това е официалният спомен. Но съществува и друга версия, при която си минала по въображаем мост, карайки магически велосипед, и си открила Манкс в Колорадо. А това е неофициалният спомен. Нещо като предаването „Зад сцената“.
— Да.
— Като и двата спомена ти се струват реални.
— Да.
— Трябва да знаеш — той я гледаше изпитателно, — че тази история за моста е менте. Дълбоко в себе си ти осъзнаваш, че си я скалъпила, за да не ти се налага да мислиш за това, което реално ти се е случило. За да не ти се налага да мислиш за… отвличането и другите гадости.
— Точно така. — Отвърна Вик. — До този извод стигнах и аз в клиниката. Историята за магическия мост е измишльотина. Не съм могла да понеса мисълта, че съм жертва, затова съм се самозаблуждавала, влизайки в ролята на герой. Изфабрикувала съм купища спомени за неща, които не са се случвали.
Той се отпусна в стола си, стиснал якето, и си пое дълбоко въздух. „Е, това не бе хич лошо.“ Сега разбираше какво иска да му обясни тя — че е преживяла нещо ужасно, вследствие на което е луднала за известно време. Тя се бе потопила в света на фантазиите — съвсем разбираемо — но вече бе готова да се обърне към истината.
— О — подхвана Лу. Беше се присетил за нещо. — Мамка му. Отклонихме се доста от първоначалната тема. Какво общо има всичко това с жената, която цъфна при теб вчера?
— Това бе Маги Лей — каза Вик.
— Маги Лей? Коя е тя, по дяволите?
— Библиотекарката. Момичето, с което се срещнах в Айова, когато бях на четиринайсет. Тя дойде в Хейврил да ми каже, че Чарли Манкс е възкръснал и е по петите ми.
Едрото кръгло лице на Лу придоби комичен вид. Очите му не просто се разшириха, когато Вик му каза, че се е срещнала с жената от фантазиите си, те сякаш бяха на път да изскочат. Лу приличаше на комиксов герой, който току-що е отпил от бутилка с надпис „XXX“. Ако от ушите му излизаше дим, картинката щеше да е пълна.
Вик обичаше да докосва лицето му и сега едва се сдържаше да не го направи. Привличаше я толкова, колкото гумена топка привлича дете.
Тя бе дете, когато го целуна за пръв път. Всъщност и той бе.
— Човече. Как така? Нали каза, че библиотекарката е измислена? Както и твоят покрит мост.
— Да. До тази извод стигнах в болницата. Реших, че всички онези спомени са въображаеми, че са сложна измислица, чиято цел е да ме предпази от истината.
— Но… тя няма как да е измислена. Тя дойде в дома ти. Уейн я видя. Остави папка. В нея Уейн чете за Чарли Манкс — каза Лу. Тогава голямото му изразително лице сякаш оживя от смайването. — О, човече. Не трябваше да ти казвам това. За папката де.
— Уейн я е разглеждал? Мамка му. Казах ѝ да я вземе със себе си. Не исках Уейн да я вижда.
— Не му казвай, че съм се изпуснал. — Лу сви ръката си в юмрук и се тупна по едрото коляно. — Хич не ме бива да пазя тайни.
— Ти си наивна душица, Лу. Това е една от причините да те обичам.
Той вдигна глава и я изгледа учудено.
— Наистина — продължи тя. — Не си виновен ти, че оплесках всичко. Не си виновен ти, че съм толкова прецакана.
Лу наведе глава и се замисли.
— Няма ли да ми кажеш, че не съм чак толкова лоша? — попита тя.
— Ами… Според мен всеки мъж харесва горещо маце, което има навика да допуска грешки. Защото винаги е възможно да допусне грешка и с него.
Тя се усмихна, протегна ръката си и я положи върху неговата.