знаеш ли как
вихър се търси,
как се повиква,
как се приканва
за танца му огнен,
вихър се вика
с въртене
в спирала,
кресчендо,
където
антиматерия
не анихилира
материя,
а ражда я…
вихър
знаеш как
повея става вихър
а вихъра — повей,
от огнената спирала
понесен
вихрогона
тихо утихва,
за да е нежен…
в края на танца,
в краткото заедно,
декресчендно помилване
в този
и
в другия смисъл
помилването
следва друго помилване
на разтопена нежност
до следващото кристализиране,
ще стопиш само със дъх
кристалите в края на желанието
до новото му раждане —
N-пъти
разказваш ми нежното…
в другия смисъл
помилването
в съдебната зала
няма кристали,
тегне присъда
като счупено птиче крило,
няма раждане,
ако последната дума
прекърши ми полета,
няма Едно…
това е помилване —
нежно желано,
може да се лети
само с перо между пръстите,
ако съдиите са ме помилвали
преди да са се прекръстили
нека да съберем перата
от междупръстието,
да си постелем гнездата
във утре
и да се гушнем
в междукрилието,
където няма присъди,
а полъх…
в множествено действие
утрешно вчера във днес
улових,
крада ситно,
на дребно,
в единственост,
ще лежа
във затвора,
единствена мен
ще осъдят,
заради купче пера
откраднато,
съхранено
в сърцето ми…
да, гнездото е меко
преди да чуя
„Осъдена“
осъден
обичаш
онова за което
осъден си
от самото начало.