— Стана тя каквато стана!
— Е? — повиши глас доктор Макдоналд, като се облегна назад.
Никой и думица не пророни.
— Е? — настоя той, леко подигравателно този път.
Отекна гръм от гласове. Хората се размърдаха неспокойно и в стаята се разнесе шум от стържещи по дъските ботуши. Все тъй усмихнат, докторът вдигна ръце, за да въдвори ред, и ги държа така, докато наоколо отново не се възцари тишина.
— Това е последната карта! — заяви той.
— Тъй е! — съгласи се някой.
— Последната! — натърти оня. — Друго раздаване няма да има!
Гласовете отново се извисиха, но скоро стихнаха пред властно вдигнатите ръце.
— Последната карта! — провикна се Пърси Мън. Неколцина се обърнаха към него, а сетне и останалите. — Последната! — повтори той. — Взимаш я или се отказваш! Лично аз смятам, че трябва да я вземем!
— Да я вземем! — обади се някой.
— Да я вземем! — повтори Мън, — защото това е последният ни шанс! Но има и друга причина. Мистър Бърдън заяви — и той кимна към мъжа, който го гледаше в упор изпод черния си рошав перчем и клатеше глава, — че тази година е вършил неща, за които и през ум не му е минавало. Това важи за всички ни! Включително и за мен и, ей богу, признавам си го! Вие също не можете да го отречете. Излишно е да изброявам тези неща. Знаете ги много добре…
— Трябваше! — прекъсна го Мърдок.
— Бога ми! — избоботи Крисчън, ставайки от мястото си и оглеждайки се кръвнишки, но си седна, преди да довърши изречението.
— Това беше грешка — продължи Мън. — Но стореното си е сторено! Повтарям — грешка, защото когато се борехме против компаниите, трябваше да вдигнем ръка и против своите. Против всички онези, които не виждаха и не разбираха, но все пак бяха наши хора. Сега обаче въпросът стои другояче. Всичко е ясно като бял ден. Или те, или ние! Когато ударим…
— Какво? — зина някой.
— Да, когато ударим — бавно продължи Мън, — когато ударим, всичко ще бъде ясно! И този път няма да сме шепа мъже с няколко кибрита и кутия газ! Не! Ще бъдем хиляда! Две хиляди! Колкото е необходимо! Всички! В колона! Тогава… — и в този миг беше сигурен. Издълбоко в него се надигна категоричното му и твърдо убеждение, което го погълна като порой и той вече не чуваше думите си — всичко ще бъде различно! Всичко ще бъде ясно като бял ден!
Пърси Мън бавно се отпусна върху една от пейките до стената и се облегна на чепатите пънове. Гласовете продължаваха да отекват в ушите му. Те щяха да тръгнат. В момента гласуваха и щяха да гласуват да тръгнат. Мускулите му се стегнаха, а кожата по гърба и раменете му настръхна. Дори и през дебелото палто усещаше колко грапави и твърди са пъновете, на които се беше облегнал, но заслушан в гласовете, лека-полека се отпусна.
Да, щяха да тръгнат. Решиха най-напред да ударят Бардсвил. А това беше добре. Най-големия — най-напред! Някой предложи да е преди Нова година. Че и по-рано, обади се друг. По-рано!
— Трябва ни време — отбеляза доктор Макдоналд. — Не бива да се прибързва. Може досега да сме бързали, но този път не бива. Работата трябва да е сигурна.
— Време ли! Та колко още ще чакаме? — попита трети.
— До Нова година трябва да сме готови! — отвърна докторът. — Необходимо е хората да се обучат, а за това се иска време. Няма да успеем да подготвим всички, ала и няма да ни потрябват всички, нужни са ни около хиляда души, да речем.
Тогава някой подметна:
— Ако решите да са повече, мнозина ще дойдат отдалеч и ще им трябва половин ден. А други и цял ден ще пътуват.
— Повече не ни трябват! — отвърна докторът. — Според мен и тези ще стигнат. По-късно… — и без да го поглежда, Мън знаеше как в това кратко мълчание той се усмихва непринудено и уверено, като по всяка вероятност размахва незапалената си лула. Сетне го чу да продължава: … — може би ще имаме нужда и от още!
— Да — обади се някой, но Пърси Мън не разпозна гласа. — Има и други градове, и други складове, при това големи!
А докторът ги увери, че няма дълго да чакат, поне не толкова, че компаниите да успеят да предприемат нещо. Нямало да простят дори и на Бардсвил.
Мън се присъедини към групата. Спореха относно подготовката и обучението, за това колцина ще влязат в Бардсвил пеш и дали да опожарят, или да взривят складовете. Тогава някой полюбопитства дали ще се стигне до бой.
— Във всеки случай ще сме в по-изгодно положение — рече друг.