В няколко къщи светнаха лампи. Малко по-надолу по улицата изпищя жена, като отначало се разнесе сърцераздирателен и продължителен вопъл, последван от две задъхани изхлипвания, които преминаха в плач. Светлините започнаха да гаснат. След като челото на колоната се скри, жената отново изпищя.
Тая трябва да я ошамарят и да я турят в студена вана — рече спокойно доктор Макдоналд. — Сама си го търси.
Колоната потегли в тръс по хълма към ъгъла на „Джефърсън“ и Главната. Вече бе стигнала търговската част и се движеше между магазините, чиито студени призрачни витрини безучастно се блещеха към улицата. Малко преди кръстовището докторът изкомандва:
— Пърс, разположи хората си на този ъгъл, оттам се вижда и в четирите посоки. Те ще се зададат отдолу и ще излязат на „Джефърсън“.
— Добре — отвърна Мън и поведе кобилата си към тротоара.
Колоната се движеше покрай него и той наблюдаваше нестройните редици и белите еднообразни маски под ниско нахлупените периферии на шапките. Дори и на слабата светлина успя да забележи, че мнозина от конниците са измъчени и отрудени. Ръбатите им като чукове глави се поклащаха върху изпружените вратове при всяко движение на телата. Някои вече бяха каталясали, а до заранта оставаше много време.
Неговата дружина и онази, с която щяха да действат, оформяха ариергарда на колоната. Малко преди да се изравнят с него, той вдигна ръка и те се скупчиха наоколо му като стадо.
— Мистър Алън и мистър Тод! Тръгвате на запад по Главната и заставате на следващия ъгъл, тъй че да може да наблюдавате кръстовището! — нареди Мън. — Шумка да шумне, единият от двама ви се връща обратно!
— Добре — рече именуващият се Алън.
Изправен на коня си, Бентън Тод не каза нищо. Двамата се отделиха от останалите, завиха зад ъгъла и препуснаха на запад.
— Другите се стройте в редица по четирима на този ъгъл — нареди Мън и посочи мястото — и изчакайте, докато всичко свърши — След малко добави: — Ние се изтегляме последни, поне в тази част на града!
Мъжете обърнаха безразборно конете и заеха указаната им позиция.
— Майчице, бая студ ще берем — обади се някои. — От север се вдига вятър и налита право към „Джефърсън“, а тук няма завет.
— Няма да е задълго — успокои го Мън, — пък и такова е нареждането.
— Ама аз не се оплаквам — отвърна оня.
Останалата част от колоната вече беше долу, на източния край на Главната улица. Там, край линията, разположени от двете страни на „Фрънт Стрийт“, бяха складовете. Пърси Мън се запита дали вече са поставили динамита. Предположи, че пешаците са стигнали подножието на хълма. Свали ръкавица и вдигна ръка, за да види откъде духа вятърът. Доколкото му позволяваха сградите наоколо, определи, че е северен. Надяваше се да не се усили. Малко повече да задуха и покрай горящите складове като нищо щеше да отиде целият град. Ала най-опасен щеше да е източният вятър. Той би подгонил огъня през центъра на града, нагоре по хълма към тях.
По-нататък по улицата, във фоайето на хотела, лампите горяха. Онези от горните етажи, които бяха светнали първи, една по една угаснаха и сега се мержелееше една-единствена, на последния етаж. През спуснатите транспаранти се процеждаше оранжева светлинка. Откъм южния край на „Джефърсън“ се разнесе изстрел и Мън се обърна нататък. Две пресечки по-надолу неколцина конници се изтегляха в някаква странична уличка. Докато завиваха, пуснаха един залп във въздуха. Това са хората на Силс, рече си Пърси Мън. Силс ще да е, мислено повтори той. Опита да си го представи как язди по тъмните улици със спокойното си и безизразно под бялото платно, дребно, слабо и пепеляво лице, издава заповеди със сухия си глас, като току се окашля, вдига револвер и стреля в мрака. Беше нелепо! Но Силс бе там ведно с още стотина мъже, които сега щяха да се върнат по другата улица в края на града, щяха да завият и да стрелят в залп, а след това отново да поемат по „Джефърсън“ и пак да стрелят. Мъжете щяха да се спотайват, сгушени в леглата или облегнати на лакти, наострили уши с разтуптени сърца, а жените им — да се вкопчват в тях, докато ноктите им разкървавят ръцете. По-смелите щяха да надничат тайно към конниците иззад притъмнелите прозорци, към Силс и хората му, когато минават оттам. Тази вечер всички се страхуваха от Силс.
— Я вижте рече един и Мън проследи насочения му пръст. — Вижте! Вижте! Някакъв излиза от хотела!
Олюлявайки се, оттам наистина излезе мъж и за миг застана неподвижно на тротоара.