— Струва ми се, че… — рече някой.
— Внимавайте! Държи пищов! — прекъсна го друг.
Но преди да довърши, оня вече го бе изпразнил.
— Да му се не види и копелето! — закани се първият и посегна към кобура си.
Оня отново стреля, но пукотът от изстрела му се сля с бумтежа на едрокалибрения револвер на конника. Голямото стъкло на фасадния прозорец на хотела се сгромоляса с трясък току зад него. Той се олюля и падна по очи.
— Ха тъй! — зарадва се някой. — Улучи го!
— Глупак! Проклет глупак! — възкликна Мън и добави: — Погрижете се за него! — и пръв тръгна натам.
Двамина от конниците — онзи, дето стреля, и още един хукнаха към падналия.
Мън ги наблюдаваше от седлото как обръщат тялото и се мъчат да разкопчеят палтото.
— Жив е! — рече развълнувано единият. — Сърцето му бие!
— Къде е улучен? — попита Мън.
— Улучен ли?! — надигна се онзи, дето беше стрелял. — Улучен друг път! Пиян-залян! — и изгледа лежащия с погнуса. — Оплескал се е до ушите в собствената си бълвоч!
— Можеше да го убиеш — рече другият.
— Както и той мен!
— Виж какво — ядоса се Мън, — ще стреляш само по заповед! Ясно ли е?
— Не прощавам никому, рече ли да ме прави на мишена! — озъби се оня.
Пърси Мън го изгледа и процеди:
— Казах да се стреля само по заповед! Ясно ли е.
— Ясно — отвърна неохотно другият.
— А сега го внесете във фоайето на хотела и се върнете в строя!
Той ги проследи, докато влачеха падналия към входа, като подритваха натрошените стъкла, после се върна на позицията си край ъгъла. Всички, които бяха там, се взираха на изток, към Главната улица. В подножието на хълма под далечната лампа видя пешаците, тръгнали към складовете. Извади часовника си и рече:
— Време е.
— Какво ли може да ги е забавило? — попита някои.
— Знам ли — отвърна Мън, — освен да не сме пресметнали добре часа. Чувал съм, че когато хората са повече, им трябва и повече време да стигнат някъде, отколкото на сам човек. Не знам, но така разправят.
Откъм подножието на хълма вече се бяха изтеглили и последните. Виждаше се единствено пустата улица, към която гледаха прозорците на складовете и рехавите гирлянди от крушки, които блещукаха една пресечка по-надолу от „Фрънт Стрийт“. Нейде откъм юг долетя залп — отново Силс, реши Мън, а на запад, вече по-близо, му отвърна друг. Това трябва да е тръгналият насам Мърдок.
Бас хващам, че тая нощ мнозина правят неща, дето отдавна не са правили! — подметна някой и се изкиска.
— Какво например? — попита друг.
— Ами подмокрят чаршафите!
Разнесе се смях.
— Тия жалки шесткалибърки са нищо! Я почакай да видиш какво ще стане, когато хвръкнат и складовете — обади се трети.
И смехът отново гръмна.
После настъпи тишина — тишината на внезапно потънал в сън град. Един кон заблъска с копито по тротоара. От уличната лампа над главите им се разнасяше тихо празно жужене. Наоколо по паважа мъждукаха черните сенки на ездачите и конете им. Мъжете мълчаха, сякаш напрегнато се ослушваха.
Откъм северния край на „Джефърсън“ се зададе група конници, следвана от една двуколка и неколцина пешаци, и се насочи към ъгъла, където стоеше Мън. Беше дружината на Мъри, забавила се с прерязването на жиците, и задържаните от нея. Когато ги разпитваше, всички с изключение на стареца в двуколката бяха като вцепенени и твърдяха, че са се намирали навън до толкова късно по наложителни причини, че нямат нищо общо със случилото се и колебливо се назоваваха по име. Но старецът беше друг гневен и заядлив. Именувал се доктор Потър, изкрещя той, досега будувал над един пациент и проклет да бъдел, ако позволял на шайка разбойници да му попречат да си легне.
Мън нареди на двама от хората си да го съпроводят до дома му.
— Не ги ща! — викна оня. — Нямам нужда да ме охранява банда страхливи главорези! Всички трябва да идете в затвора! Нямате право, мерзавци такива!
— Не си ти този, който ще каже какви сме — рече накрая Мън и направи знак на хората си да тръгват.
Поемайки бавно по „Джефърсън“, докторът промърмори нещо, ала никой не разбра какво точно.
На другите трима задържани бе наредено да застанат във входа на ъгловия магазин.
Двамина от дружината на Мъри слязоха от конете и застанаха на улицата точно пред него.