— Нищо няма да ви сторим, ако изчакате тук, докато всичко свърши — успокои ги Мън.
Един замънка, че жена му била болна, щяла да се тревожи и трябвало да си отиде при нея.
— Лъжеш! — кресна Мън. — Току-що го измисли! Заставай там и си затваряй устата!
Изобщо не го беше чул какво казва, защото напрягаше слух и чакаше. Отекнаха нови два залпа, след което пак се възцари тишина.
Лампата над главата му все така жужеше. Той се загледа на изток към Главната. От една пресечка на около трийсетина стъпки по-надолу излезе котка и тръгна внимателно през улицата. Поспря се за миг, за да подуши нещо в канавката и продължи. Вятърът помете някаква хартия по паважа. Разнесе се съскаш, дразнещ звук.
Котката бе преполовила пътя си.
Когато изстрелът отекна, отначало му прозвуча като падане на тяло или удар по главата, но не и като изстрел. Той изпълни въздуха и упорито се вкопчи в него. Изду го до пръсване. Висна като голям, кичест и налят грозд, но лека-полека заглъхна. Котката се изпружи по средата на пустото платно. Звукът замря. В последвалата болезнена и празна тишина до ушите му долетя дрънченето на пръснало се в паважа стъкло. Бяха паднали и последните остатъци от прозореца на хотелското фоайе.
Мън дръпна юздите и кобилата престана да напира напред.
Откъм хълма долетя взрив, последван от врява. Вторият отекна по-слабо. Преди ехото му да заглъхне, дойде и трети, по-далечен. Трябва да има още един, помисли си той, складът на „Алта“, последният. Склещи колене, а пръстите му още по-здраво стиснаха юздите. Огнен език, извит като камшик под порива на вятъра, се извиси нейде над покривите в подножието на хълма.
Дойде и последният взрив и ехото му на свой ред заглъхна.
— Милиони долари! — подвикна някой развеселен. — Милиони долари залудо!
Пламъците обагряха небето.
— Залудо — повтори спокойно друг, — като мъзгата на вдовичките!
Хората на Силс отново извиха на „Джефърсън“ покрай ъгъла. И пак се разнесе стрелба. После настъпи тишина, а след това ненадейно отнякъде се разнесе звук, наподобяващ тръбния зов на рог — дълбок, неудържим и пронизващ. Прозвуча трикратно.
— Взривяват — рече някой.
— Значи са към края, щом са се разсвирили с чифтетата!
— Скоро ще дойдат — обади се и Мън. — Ей оттам от ъгъла.
— Неколцина вече идат! — забеляза друг.
Две пресечки по-надолу група мъже навлизаше в Главната. На ъгъла спряха и се скупчиха насред платното. Мън се взря, но не успя да разбере какво правят. От ъгъла други не се появиха. Групата все така се суетеше, без да се пръска. Сетне двамина се отделиха. Единият внезапно залитна и се просна по средата на улицата. Другият сви зад ъгъла.
Част от тях, изглежда, влязоха в някаква сграда. Никой не обърна внимание на лежащия на паважа човек.
— Мистър Симънс, идете и вижте какво става! — разпореди се Мън и кимна към възвишението на Главната.
— Да, сър отвърна оня, но преди да се метне на коня, иззад ъгъла взеха да прииждат и други. Търчаха право към първите и се присъединяваха към тях. Сетне се появиха още и прибраха лежащото на улицата тяло. Един конник ръкомахаше към тълпата. Симънс вече го наближаваше.
В Главната нахлу нова група, още по-внушителна от предишната, и пое по възвишението към пресечката с „Джефърсън“. Препускайки обратно, Симънс мина покрай тях. Зад настъпващата колона небето сияеше в пламъци.
Симънс спря до Мън и задъхан съобщи:
— Някои се опитали да нахълтат в кръчмата на Касиди. Командирът с още един се помъчили да ги спрат, но ония го пречукали. Него видяхме да лежи на улицата.
После се притекли и останалите и ги озаптили. Господи, докторът довтаса веднага и сега бълва огън и жупел…
— Докторът ли? — учуди се Мън.
— Да, докторът, ей онзи там, на коня! И да знаете само какви им ги тресе и с какви имена ги нарича!
Пърси Мън погледна към подножието на хълма. Сега челото на колоната беше много близо, мъжете се поклащаха по четирима в редица, като от време на време се смееха и крещяха. В същия миг се разнесоха няколко хаотични изстрела.
— Доктор Макдоналд не заръча ли да ми предадеш нещо? — попита Мън.
— Аха — кимна оня, без да отделя очи от приближаващата колона. — Каза, пипнете ли някой да се мъчи да нахълта в кръчма или нещо подобно, да го задържате, без значение наш ли е или не. А наложи ли се, дори да го претрепете от бой. И в краката му да стреляте!