Дневната светлина бързо се оцеждаше от небето и притъмняващата маса на къщата на фона на черното възвишение от другата страна на потока постепенно губеше очертанията си. В наситения здрач единствено прозорците се открояваха ясно — правоъгълници от жълтеникава светлина. Най-после му се стори, че чува скърцането на колела по чакъла и тропота на отдалечаващата се по пътя двуколка. Не беше сигурен, но вече бе твърде тъмно, за да види каквото и да било.
Малко след това видя един силует да излиза от сянката на къщата и да се отправя към него. Още не наближил шубрака, дали по някаква едва забележима особеност в телосложението или от мимолетното впечатление за провлачена походка разбра, че това е Уили Праудфит и дори не помръдна.
Преди да навлезе в храсталака, Уили спря и тихичко подвикна:
— Пърс! Пърс!
— Да? — обади се Мън.
— Всичко е наред.
Мън напусна сигурността на кедровия мрак и застана до него.
— Жена е — рече Уили Праудфит.
— Жена ли?
— Праща я доктор Макдоналд — той помълча и добави: — Да те видела, тъй каза.
Мън премести погледа си от него към къщата, от чиито прозорци се процеждаше светлина. Обхвана го някакво унило негодувание, подобно на човек, който в просъница е обезпокоен от неясен, безсмислен шум. Прокара език по сухите си устни и попита:
— Жена ли?
— Дъщерята на Бил Крисчън — отвърна Уили. — Знам я само по име.
Двамата се отправиха към къщата, а Уили продължаваше да обяснява:
— Някакъв човек я докарал от Кръстопътя на Ашби до Тибс, а сетне и дотук. Дели й предложи да остане да пренощува, а оня си тръгна. Не го разбрах как се казва. Дори не влезе. Отидох да го поканя, ама той не пожела…
Завари я притихнала насред стаята, сякаш вече цяла вечност стоеше така. Той мина през тъмната кухня и докато приближаваше, наблюдавайки я през вратата, си спомни как в онзи първи ден, изпълнен с долитащата от улицата хорска глъч, изведнъж я бе видял, застанала в средата на хотелската стая точно както и сега, и колко бе поразен от нейното спокойствие, от усещането за вътрешна сигурност. Ето че и в момента стоеше неподвижно, докато той пристъпваше към нея, а лампата осветяваше само половината й лице, като така подчертаваше още по-ясно облечената в плът кост, загатвайки като че ли за силата на времето.
Прекрачи прага. Беше сигурен, че очите й са го следили неотлъчно през цялото време, докато приближаваше, но самата тя дори не помръдна.
— Здравей, Лусил — рече Мън, пристъпи към нея и протегна ръка.
Видя, че край масата, върху която бе лампата, стои Адел Праудфит.
— Здравей — кимна Лусил и също протегна ръка. — Как си? — И обгърна лицето му с бърз, но изпитателен поглед, който силно го смути, сякаш би могъл да разкрие някаква скрита вина.
— Добре съм — отвърна. — Оправям се чудесно.
Тя понечи да каже нещо, но се отказа. Дръпна ръката си от неговата и това го изненада, защото не съзнаваше, че все още я държи. След малко, сякаш поокопитена, поясни:
— Искахме да разберем как я караш и затова дойдох. Доктор Макдоналд ми каза къде си — говореше безстрастно и прилежно, сякаш предаваше някакво запомнено, но наполовина разбрано съобщение. — Смяташе, че е по-добре аз да намина, отколкото някой друг. Не можеше и дума да става самият той да дойде, все щяха да се досетят.
— Много ми е приятно, че си се наканила — отвърна той, — пък и това, че докторът се интересува как съм.
Гласът му прозвуча банално дори в собствените му уши.
Тя се обърна към Адел Праудфит:
— Мисис Праудфит беше много мила и ме покани да остана да пренощувам. Заминавам си утре. Просто искахме да разберем…
— Не, не! — запротестира Уили. Беше влязъл в стаята и сега стоеше облегнат на стената до кухненската врата. — Утре няма да стане! Толкоз път си била дотук, глупаво ще е да не ни погостуваш!
— Да — намеси се жена му, — за нас ще бъде гордост да останеш.
— Трябва да си замина утре на всяка цена — рече Лусил Крисчън, — но ви благодаря за поканата.
Замълча и продължи да стои неподвижно, но без да показва нетърпение. Мън усети неудържимо желание да наруши настъпилото мълчание, което му се стори безкрайно, но не знаеше какво да каже. Сетне чу почти с благодарност Уили Праудфит да предлага: