— Това е най-ниската базова стойност — намеси се Пийчъм. — Да, така е. Но на мен ми се ще да изкараме още малко парици. Противниците ни все разправят, че този принцип не бил икономически изгоден. Вземете например статията в „Куриер“ от миналата седмица. Твърдят, че сме вдигнали цената на тютюна, като сме включили в нея допълнителните разходи, а фермерите изобщо не виждали тези пари. И че така сме навредили и на бизнеса, и на обществото.
— На всичко това бе даден удовлетворителен отговор — заяви сенаторът. Той държеше в ръка незапалена пура и внимателно я въртеше с пръсти. — Както във вестниците, така и от трибуните! Ние знаем, че този метод е икономически оправдан и всеки разумен човек, чиито алчност все още не го е заслепила…
— Такъв още не се е пръкнал! — възкликна Крисчън.
— … го вижда. Ще дойде ден, когато самите компании ще погледнат благосклонно на него. Така ще си спестят доста пари, защото ще контактуват направо със съответната организация — сдружението например, и няма да има нужда да търчат от един производител при друг. Накрая спестеното ще бъде повече от разходите и процента, който ние ще удържим. Сигурен съм, че сами ще осъзнаят преимуществата. — Той все тъй бавно и внимателно въртеше пурата между показалеца и палеца на дясната си ръка. Докато говореше — някак с усилие и несигурно, — от време на време поглеждаше към купчината документи пред Силс. Оня очевидно вече бе намерил сметките, защото се окашля силно и хрипливо.
— Както съм сигурен — продължи сенаторът, — че ще склонят глава пред неизбежното и ще приемат позицията на сдружението. Аз лично възприемам тези предложения като признак за ново, по разумно отношение към нашата организация.
— Намерих изчисленията за разходите на сдружението — рече Силс и отново се окашля, този път сухо и делово. — Правени са върху хиляда фунта. Разбира се, ако догодина увеличим складовата такса, тези разходи ще намалеят. И преди да пристъпим към обсъждането на новите предложения, смятам още веднъж да прегледаме цифрите — той пак се изкашля, сега пък извиняващо, и със сухия си монотонен глас започна да изрежда.
Дори след като предложенията бяха прочетени и председателят ги подкани да си кажат мнението, Пърси Мън не усети никаква съществена разлика между това събрание и предишните. Не усети разлика и тогава, когато, след като Крисчън удари по масата и ревна: „Да имат да вземат!“, а останалите се умълчаха сконфузено, сенаторът взе думата и започна да говори със спокойния си сдържан глас, чиято низходяща интонация създаваше впечатлението за търпение и категоричност. Предвиждал този момент, започна той, и опитал да се подготви за него, за момента, в който ще се изправят пред различие в мненията на съвета. Бил сигурен обаче, че това няма да наруши единството на целта им. Каза също, че било дошло време за продажба, че сега бил моментът да забравят миналото и да помислят за бъдещето. Че са удържали победа, не можело да се отрече. А следващата година ги очаквала още по-голяма победа. Постигането на споразумение с компаниите щяло да намали напрежението, довело до безотговорните изблици на насилие в околия Хънтър, които така разстроили работата на сдружението. Като гражданин и член на управителния съвет смятал за свой дълг да гласува за незабавното приемане на тези няколко предложения.
— Има и нещо друго — намеси се Пийчъм, преди още сенаторът да е свършил, — и то е, че тъй или иначе трябва да се пристъпи към продажба. Няма съмнение, че ако в складовете ни се залежи голямо количество от тазгодишния тютюн, това ще се окаже гибелно. Вече сме на ръба на пропастта. Не можем да вземаме повече заеми, за да удържаме положението. Трябва да осигурим пари на хората! А това означава продажба! Дълго съм мислил по въпроса…
— Чакай, чакай! — Крисчън тикна лекичко стола си назад и той застърга по дъските. — Аз предоставям пет хиляди на наличния фонд до момента, в който не получим и последния цент по обявения от нас ценоразпис! Още сега собственоръчно написвам бележка и я връчвам на касиера, и то не за някакви си три месеца, а докато продадем тютюна! Сигурен съм, че не само сред присъстващите тук, но и измежду останалите членове на сдружението ще се намерят хора, които биха направили същото. А колкото до пикливите им предложения — и той наведе глава, вратът му стана кръв червен от вълнение, докато погледът му обходи масата, — то аз съм против!
Изведнъж се надигна такъв вой от протести, че председателят на събранието, мистър Морс, едва успя да извика: