Капитан Тод се взря през мрака към него и отвърна:
— Не, Пърс, не става така. В човешкия живот нивга не настъпва миг, в който да е тъй, че само да вдигнеш ръка и без значение дали печелиш, или губиш, да си разчистиш сметките! Веднъж или дваж се случва да си почти на прага да го сториш, ала никога не става така, че да доведеш нещата докрай. Прекалено много искаш.
Мън си го представи как в онази нощ е лежал с хората си при брода, как е чакал следващия пристъп, и поглеждайки кроткото му лице, се запита колко ли от онова, което е ставало, му се е струвало окончателно, уредено веднъж завинаги с един-единствен удар. И отвърна:
— Може би.
Бил Крисчън ги откри там. Въпреки тъмницата, още с приближаването му по вдървената походка и увисналите рамене разбраха, че едва сдържа гнева си. Засили се право към тях и се закова отпреде им. Устата му бе стисната като менгеме, сякаш полагаше неимоверни усилия, за да не я отвори, но когато все пак проговори, гласът му проехтя сурово и отчетливо.
— Подкупили са Толивър!
— Естествено — сви рамене Мън, — онези, от „Дисмюкс“.
— Не, бе! Не! — сопна му се Крисчън като човек, който не търпи около себе си глупаци. — Много преди това. Подкупили са го, защото е разорен до шушка и е затънал в дългове до шия!
Капитан Тод подсвирна тихичко през зъби и като вдигна ръка, приглади брадата си.
— Да, разорен! От Моргансвилската банка е изтеглил ипотечен заем за повече от петнайсет хиляди, а един бог знае колко дължи на Националната търговска банка в Луивил. Ипотеката от Моргансвил скоро изтича и са започнали да го притискат. Тютюнопроизводителите са много гъсти с Търговската и шефовете й просто са подшушнали на тия от Моргансвил. — Дъхът му излизаше на мощни тласъци, като че ли още малко и щеше да изплюе думите през едрите си, пожълтели зъби с изопнати над тях устни, но в същото време говореше с необичайна за него предпазливост. — Трябвало е да се погрижи сдружението да пристъпи към продажба и да приеме предложенията. Ние обаче не продадохме нищо и затуй са решили да обърнат дебелия край. От тях само това може да се очаква!
— Сигурен ли си в това и откъде го знаеш? — попита капитанът.
— Сигурен ли!? Бога ми, и още как! В Моргансвил живее някой си Потъл, който работи в банката. Женен е за братовчедка на Силс и му дължи пари и разни там услуги. Случайно подочул туй-онуй. Силс го притиснал, а сега на оня му треперят гащите, че ще си загуби службицата, и той наистина ще я загуби, ако се пусне от хорото. Мърша с мърша такава! — Крисчън яростно се изхрачи, после блъсна с крак върху плюнката и я разтърка с пета.
— Може ли да се разчита на него? — поинтересува се капитанът.
— Ами! Колкото на вол, че ще се отели! Във всеки случай, не и ако зависеше от него. Но го гледам един такъв, прежълтял, само да му скръцнеш със зъби и ще напълни гащите! Снощи със Силс го обработихме — и той се изхили самодоволно. — Ама като казвам „обработихме“, значи, че наистина му съдрахме кожата! Когато към единайсет сутринта се качи в двуколката си, беше се жлътнал като след триседмичен дрисък. Не ти трябва изцеден лимон да гледаш!
— Но можеш ли да знаеш какво става в главата му — замислено изрече капитанът.
— Тъй е, и нашичкият тук, дето цяла зима ми се мъкнеше в къщата — седне, заговори ми мазно-мазно и все в очите ме гледа! Пък какви ги реди — ще речеш, че мед му капе от устата! Таквоз, Бил — онаквоз, Бил, а през цялото време е знаел какво яйце му се пече на задника и че както и да ги суче, накрая пак ще ни предаде! Знаел го е и го е обмислял, седял е и е усещал как намерението му зрее като цирей, но е продължавал да ме гледа в очите. Бога ми! — той спря, за да си поеме дъх, ала яростта отново го сграбчи за гърлото, лицето му почервеня, а ръцете му все така продължаваха да цепят въздуха. Изведнъж се обърна към Мън и го заяде: — А ти, Пърс, му налапа въдицата заедно с пръта и плувката! Нали и тебе те подлъга да гласуваш като него?
— Знам! — отвърна Мън мрачно.
— Всички ни се опита да подлъже, че и прием даде в оназ къща, построена с парите на наркоманката. По гърба ни потупваше, поеше ни… Абе за какъв ме взема той мене? Да не съм свиня, че да търча при него заради помията му! Като се сетя, червата ми се обръщат! Питам ви, аз да не би да съм някоя шафрантия, дето зърне ли пет долара, навирва краката? Да ме прощава! Все едно ми е дали в пухено легло ще ме прикътква или на сеното в плевнята! Пет пари не давам богаташ ли е или последен бедняк! Такава шунка имам, за каквато не е и сънувал, че и брашно с чували, а по лавиците — уиски колкото щеш! Пък и не съм вдигнал къща с пари на жена, която съм докарвал до лудост! От дедите си я имам и като я гледаш — ни една летва не се е отпрала, ни една греда не е поддала!