— Сериозно?! — повторно възкликна Крисчън.
— Сериозно — отвърна професор Бол. — Но да се върнем на думата стотник.
— Да — продължи доктор Макдоналд, — решихме, че като се каже „стотник“, мнозина може да се объркат, защото звучи малко чуждо, а и нашата околия гъмжи от чуждестранни изкупвачи.
— Но в Библията го пише — рече професорът. — „И рече Бог на стотника, и ако вярваш, то ще стане.“ В самата Библия, нали ви казах!
— Да, пише го — съгласи се любезно доктор Макдоналд. — Но не всеки жител на Хънтър познава Библията като теб, професоре, и не е изключено мнозина да се объркат. Затова решихме, че командир по-добре ще приляга.
— Може би — отвърна обидено професор Бол.
— Начело на всички отряди стои главнокомандващ. Всеки отряд си избира десетник, те съответно избират командирите, а главнокомандващият и управителният съвет диктуват политиката. Така го виждаме и трябва да стане много скоро, ако искаме нещо да постигнем.
— Но внимавайте да привлечете почтени хора — предупреди професор Бол. — Никакви мошеници и пройдохи! Трябва да са само люде, ползващи се с добро име. И точно такива сме подбрали в околия Хънтър.
— Вярно е, все достойни хора са — потвърди доктор Макдоналд. — Единственото, което искаме от вас, мистър Мън, е да ни посочите няколко имена. А и лично да поговорите с хората, да ги подготвите, тъй да се каже. Можете да вземете неколцина, когато дойдете да положите клетва.
— Клетва ли? — сепна се Мън. — Значи вие полагате и клетва?
Професорът кимна замислено.
— Почтен ли е човек, няма от какво да се страхува — отвърна той и добави: — Свещена клетва!
— От вас искаме само да упражните влиянието си — продължи доктор Макдоналд. — И да ни дадете списък, за да пристъпим към действие.
— Списък ще ви дам — обеща Мън, — но няма да говоря с никого, докато самият аз не вляза в братството. След това може и да поговоря. Не знам защо, но предпочитам да бъде така.
— И това ако не е застраховка, здраве му кажи! — отвърна професорът и закима с глава. — Но аз винаги съм уважавал подобни предпазни мерки, стига човек да знае какво иска и да го отстоява.
— Ще ви посоча няколко имена, ако ми дадете нещо за писане, мистър Бил.
Крисчън извади хартия, шишенце мастило и писалка от високото, украсено с дърворезба палисандрово писалище в ъгъла, чиято врата изскърца при отварянето й. С дебелите си, прекалено трескави за тази цел пръсти той отпуши мастилото и го сложи до лакътя на Мън, точно под очертания от лампата оранжев кръг. На тази светлина едва забележимите жилки и наподобяващите златиста ръжда петна, които изпъстряха мраморния плот, се открояваха още по-силно. Мън забеляза това и в мига, в който хвана писалката, се сети как, когато за първи път дойде тук, светлината във вестибюла бе обагрила лицето на Лусил Крисчън в златист загар, подобен на разливащите се сега върху мрамора лъчи.
Шишенцето беше почти празно, а мастилото засъхнало по гърлото. Мън трябваше да го наведе, за да натопи перото.
— Ама че работа! Сега ли намери! — ядоса се Крисчън. — Ние у дома не сме много по писането. Лично аз я има да съм написал едно писмо, я не, ама мисля, че е редно, наложи ли му се на човек, мастилото да е на налице.
— Ще се оправя — рече Мън.
— Досадна работа! — процеди Крисчън.
Пърси Мън написа две имена — Джоузеф Фостър от „Мъри Мил Пайк“, град Бардсвил, и Кимбъл Дж. Снайдър от „Стробъри Крийк Форд“, Морганстаун Пайк, също град Бардсвил.
— Мисля, че ще се съгласят — отбеляза той, сетне написа още едно име — Аарон Смайт, и се замисли, а ръката му застина във въздуха.
— А оня там, твоят — попита Крисчън, — оня, как му беше името, дето го отърва от въжето?
— Тривелиън. Бънк Тривелиън.
— Види ми се надежден. Ако има капка благодарност към тебе и ти го бъзнеш, бас държа, че ще влезе.
Мън поклати глава, като все още държеше писалката над листа.
— Не, нищо няма да му казвам. Нито сега, нито по-късно. Може да реши, че трябва да го стори само защото съм го спасил и че по някакъв начин го държа в ръцете си. Нямаме право да принуждаваме когото и да било само заради това, че трябва да ни е благодарен или пък защото ни е в ръцете — написа името Харис Тривелиън и погледна към останалите. — Но вие, ако искате, може да поговорите с него и той да влезе. Само че не му казвайте нищо за мен.