— Добър вечер — отвърна Пърси Мън.
Никой не проговори, докато от вътрешността на воденицата не се появи някакъв човек, който застана на площадката и едва чуто произнесе името Джим Талбът. След малко попита, този път по-ясно:
— Тук ли е Джим Талбът?
Един от мъжете се покатери тромаво до него и рече:
— Аз съм!
— Влизай! — заповяда другият и отново изчезна в мелницата.
Отвътре не идваше никаква светлина. Именуващият се Талбът направи крачка напред, поколеба се за миг, сякаш за да оправи колана си, и подметна, без да се обръща определено към някого:
— Е, почна се — и влезе опипом през вратата, в която се бе шмугнал другият.
След малко онзи отново се появи и прошепна друго име, Фука Джей Морис. Същият е, реши Мън, защото го позна по гласа.
Мъжът, който се отзова на името Морис, се метна на товарната площадка и хлътна в мелницата.
Останалите не обелваха нито дума. От време на време някой току размърдваше припряно нозе и чакълът проскърцваше. Веднъж един поиска на друг парче тютюн за дъвчене и оня безмълвно му подаде. Трети драсна клечка кибрит и я поднесе към лулата си. Стори му се, че двамината, стоящи най-близо до него, побързаха да се отдръпнат от осветеното пространство. Мъжът затули с шепа пламъчето и го поднесе към лулата си. То освети само горната половина на лицето му, орловия нос, който от светлината придоби бронзов оттенък, и взиращите се изпод ниско нахлупената периферия на шапката искрящи очи. Хвърли клечката на чакъла и я стри с пета. От време на време извикваха някого и той на свой ред влизаше във воденицата.
Веднъж в сянката на дърветата оттатък просеката се появи конник и тръгна към тях. Мън знаеше, че той не ги вижда, но в замяна на това очите на всички тук бяха приковани в осветения му, приближаващ силует. Новодошлият мина бавно покрай тях, върза коня си и дойде да се облегне.
— Добър вечер — поздрави той, също както беше сторил и Мън.
— Добър вечер — отвърнаха неколцина.
Останалите мълчаха.
Когато от площадката отекна неговото име, Пърси Мън се сепна, сякаш бе очаквал, че ще бъде съвсем сам. Нали и при предишните излизания на човека беше сигурен, че него ще повика. После някак се примири с това, че и при следващата му поява няма да чуе името си. Както в деня на събранието, когато недоумяващо разбра, че го представят на тълпата, така и сега тялото му се вцепени при произнасянето на неговото име още преди съзнанието му да е възприело станалото. Отвърна „Ей сега!“, скочи на площадката и последва мъжа във воденицата.
Вътре мракът беше още по-непрогледен и той направи няколко крачки, следвайки неотлъчно водача. Дъските бяха протрити и неравни и скърцането им го стряскаше. Реши, че вероятно са стигнали до някакъв ъгъл, защото вляво забеляза тъничка струйка светлина, която очевидно очертаваше вратата.
— Влизате и заставате в средата — нареди оня.
— Добре — отвърна Мън и се отправи към вратата, потърси дървеното резе, за да я отвори, и влезе.
Към него се насочи конусовиден лъч и той се оказа в центъра му. Лъчът идваше от фенер с рефлектор и сенник, поради което другата половина на помещението тънеше в мрак — като в рог, отбеляза Мън. Те са там, помисли си той и застана до самата врата, примигвайки срещу светлината.
— Приближете се! — заповяда нечий глас.
Пърси Мън се опита да го разпознае, ала не успя. Направи бавно три крачки напред, отмятайки леко глава, та светлината да не бие право в очите му. Таванът беше много висок. Забеляза гредореда над осветеното пространство. Помещението вероятно е било склад, реши той.
— Застанете до масата! — отекна гласът.
Мън отиде до масата, която бе на десетина стъпки от фенера по права линия. Отгоре й лежеше някаква книга.
— Библия, най-обикновена Библия с оръфани корици от изкуствена кожа. Колко ли ги беше виждал такива — на масата в дневната на някоя селска къща, върху камината, изправена до украсен с дърворезба часовник, стъклена ваза, пълна с хартийки за палене на лула или калъф за очила.
— Пърси Мън! — прозвуча отново гласът. — Предстои ви да направите много сериозна крачка. Никой не ви насилва да се нагърбвате с тази тежка задача. Освен това ще трябва да положите и клетва. Ако имате намерение да се откажете, то сега е моментът да го сторите!
В тъмнината някой се изкашля веднъж, след малко повтори. Мън бавно обърна глава нататък.