— Аз съм от „Шарлът Обзървър“ — представи се Бразил, който знаеше кога да се прави на ченге доброволец и кога не. — Бих се радвал на помощта ви, господине.
— Така ли?
Джазбоун изостави бутилките бира. Винаги бе знаел, че някой ден ще види името си във вестника.
— Каква помощ? — запита той. — За вестника ли?
— Да, господине.
Хлапето беше и добре възпитано, знаеше как да покаже уважението си. Джазбоун го огледа внимателно, задъвка клечка за зъби и сви вежди.
— Е, какво искаш да знаеш? — запита той, като заобиколи бара и си придърпа стол.
— Ами нали знаете за онези убийства тук — започна Анди.
Джазбоун се обърка за момент.
— А? Дали не можеш да си по-точен?
— Бизнесмените, които не бяха от нашия град. Черната вдовица — отвърна Бразил, като сниши глас.
— О, да. Те… — каза Джазбоун, без да му пука кой ще го чуе. — Един и същи човек е извършил всичките.
— Те сигурно не са добри и за вашия бизнес — каза Анди самоуверено, като се държеше, сякаш и той носи оръжие. — Някакъв смахнат там навън, който съсипва бизнеса на всички.
— Точно така е, брато. Абсолютна истина. Аз ръководя почтен бизнес тук. Не искам неприятности и не причинявам такива — съгласи се Джазбоун, като запали цигара. — Другите правят такива неща. За това нося ей това — потупа той пистолета си.
Бразил се загледа в оръжието завистливо.
— Мамка му, човече — каза той. — К’во, по дяволите, носиш?
Джазбоун определено се гордееше с пищова си. Беше го получил от един търговец на дрога при игра на билярд. Онзи тип беше от Ню Йорк и очевидно не знаеше, че Джазбоун си има зала за билярд по определена причина. Мнението на Джазбоун бе, че когато е добър в нещо, независимо дали става дума за жена, кола или игра на билярд, той трябва да притежава това нещо. А наистина беше страхотен играч. Той извади пистолета от кобура, за да може Бразил да го разгледа, без да се приближава прекалено много.
— „Колт Дабъл Ийгъл“, четиридесет и пети калибър с дванайсетсантиметрова цев — уведоми го Джазбоун.
Бразил бе виждал пистолета по списанията. Неръждаема стомана, оксидиран, с подвижен мерник, широк стоманен спусък и ударник като за бойно оръжие. Струваше около седемстотин долара. Хлапето изглеждаше впечатлено и си личеше, че умира да докосне пищова, но Джазбоун не го познаваше достатъчно добре, за да му позволи.
— Мислиш ли, че един и същи човек е пречукал онези бели мъже, дошли в нашия град? — повтори Бразил.
— Не съм казал, че са бели — поправи го Джазбоун. — Последният, сенаторът, не беше бял. Но да, един и същи идиот го прави.
— Имаш ли представа кой? — запита Анди, като се опита да прикрие вълнението в гласа си.
Джазбоун знаеше точно кой и също като онези богати мъже в колите под наем не искаше подобни неприятности в квартала си. Да не говорим, че Джазбоун бе радетел за свободата на бизнеса и събираше пари не само от билярд и сервиране на напитки. Имаше интерес и от няколко момичета по улиците. Те му печелеха по някой допълнителен долар, а и му правеха компания. Черната вдовица съсипваше бизнеса. В последните дни Джазбоун бе стигнал до извода, че хората, които идваха по работа в града, гледаха CNN, прочитаха вестника, а след това си взимаха порнокасети и си оставаха в хотела. Джазбоун не ги обвиняваше.
— Има една тиква навън, дето управлява няколко момичета — съобщи Джазбоун на Бразил, който усърдно записваше всичко. — Аз лично бих потърсил него.
— Какво е тиква?
Златната усмивка проблесна към наивното хлапе.
— Прическа — каза той и посочи към собствената си глава. — Оранжев като тиква, с много плитчици. Един гаден ебалник.
— Знаеш ли му името? — попита Бразил.
— Хич и не искам да го знам — отговори Джазбоун.
Уест, началник на следствения отдел на града, никога не бе чувала за някаква оранжева глава във връзка с убийствата на Черната вдовица. Когато Бразил й се обади от обществен телефон, тъй като нямаше доверие на мобифоните за подобна деликатна информация, той бе развълнуван, сякаш току-що бе участвал в престрелка. Тя записа думите му, но нито една от тях не събуди надеждите й. Нейният отряд бе прекарал седмици из улиците. Бразил бе изтърпял петнайсет минути в обществото на Джазбоун и бе разрешил случая? Тя не мислеше така. Нито пък изпитваше приятелски чувства към лъжливия, използвачески задник на Бразил.