Малкото хора, които бяха виждали Тиквата, смятаха, че е хермафродит. Той прекарваше повечето си време в тъмносиния товарен микробус форд, модел 84, по който много си падаше, тъй като микробусът имаше само предни прозорци. Какъвто и бизнес да решеше да проведе в задната му част, всичко си оставаше скрито от любопитни погледи, както трябваше да бъде. В тази чудесна сутрин Тиквата бе паркирал на обичайното си място на Пета улица, на „Предпочитания паркинг“, където пазачът го познаваше достатъчно добре и го оставяше на спокойствие, тъй като от време на време се възползваше от услугите, които бизнесът на Тиквата му предоставяше.
Тиквата четеше вестник и ядеше третия си сандвич с бекон, яйца и лют сос, донесен му от пазача. Тиквата забеляза бялото момче, което се мотаеше наоколо и слухтеше с бележник в ръка. Хората из улиците разправяха, че името на хлапака било Блонди. Тиквата знаеше много добре кого се опитва Блонди да открие и никак не харесваше това. Той се вгледа в младежа докато привършваше закуската си и отваряше кутия бира. После реши да хвърли още един поглед върху историята в сутрешния „Обзървър“.
Някакъв южноамерикански репортер на име Бразил отиваше прекалено надалеч в писанията си за Тиквата, а на него това никак не му харесваше. Преди всичко Тиквата бе обиден, че когато хората четяха за него, си представяха паяк. На всичкото отгоре вярваха, че оранжевият символ, който Тиквата рисуваше на всеки труп, представлява пясъчен часовник. А той го правеше, първо, защото обичаше оранжевото. Освен това бе решил да пречука и обере осем бизнесмени, преди да се премести другаде. Да се мотае много дълго из същия район означаваше да си рискува късмета, а числото осем бе просто бележка към самия него, напомняне, че скоро за Тиквата ще настъпи време да потегли с микробуса, вероятно към Вашингтон.
В днешната статия онзи репортер Бразил бе цитирал някакъв тип от ФБР, който твърдеше, че Черната вдовица има неуспехи в личния си живот, никога не се е женил и не е успявал да се задържи някъде на работа дълго. Специален агент Бърд продължаваше с думите, че Тиквата е неспособен сексуално, а и във всяко друго отношение, и страда от сбърканата си сексуалност. Според агента Тиквата, когото, разбира се, не наричаха по име, а „убиеца“, бе разгледал и прочел солидно количество порнография, свързана с насилие, произлизаше от разстроено семейство и никога не бе завършил колеж, ако въобще бе посещавал такъв. Притежаваше кола, вероятно стара и американска, и все още живееше с баща си, когото бе мразил през целия си живот. Убиецът бе мърляв, вероятно дебел и злоупотребяваше с наркотици.
Специален агент Бърд не свършваше с това, а предричаше, че Тиквата скоро ще започне да се скапва. Щеше да започне да прави грешки, да се мъчи да изпревари самия себе си и да загуби контрол. С всички психопати ставаше така след известно време.
Тиквата захвърли отвратено вестника в задната част на микробуса. Някой доносничеше и съобщаваше подробности за него на пресата. Тиквата се вторачи в Блонди, който спря пред „Кадилак грил“, където грижливо приготвяха сандвичите на убиеца. Блонди реши да влезе вътре.
Клиентелата на „Кадилак грил“ не се зарадва, когато русият хлапак влезе. Знаеха, че е репортер, и не искаха да имат нищо общо с него или въпросите му. Какво си мислеше? Че са луди? Да не би да очакваше, че ще рискуват да раздразнят Тиквата и да свършат със „Силвъртипс“ в главите си? Онзи изрод бе най-гнусното и омразно същество, което човек можеше да си представи. Истината бе, че всички в „Петте точки“ се молеха Тиквата да се премести някъде другаде или да го пречукат. Но както бе обичайно за фашистките режими, никой нямаше смелостта да се надигне срещу него. Енергията и куражът бяха на твърде ниско ниво сред войниците, които стояха до късно, пиеха, пушеха трева и играеха билярд.
Главният готвач на „Кадилак грил“ бе Римъс Уилън, мощен ирландец, покрит с татуировки. Беше чувал много за Блонди и не искаше шпионина в заведението си. Римъс току-що бе приготвил за Тиквата три сандвича и знаеше, че шибаният студенокръвен убиец седи навън в микробуса си, наблюдава и чака Римъс само да посмее да сервира на Блонди чаша кафе. Римъс продължи да обслужва бара, после се замота с почистването на грила. Приготви още кафе, изпържи нова порция яйца и прочете вестника.
Бразил се настани до една от масите и взе мазното меню с приемливи цени, написано на ръка. Усещаше, че хората в заведението го гледат по възможно най-недружелюбния начин. Той им се усмихна в отговор, сякаш ги предизвикваше да си помислят още веднъж. Бразил не възнамеряваше да се откаже от мисията си. Пейджърът му иззвъня силно и всички го чуха. Той го грабна стреснато, като че ли го беше ухапал. Позна номера и се изненада. Огледа се наоколо и реши, че това не е най-подходящото място, където да извади мобифона си и да се обади в кабинета на кмета.