Той си представи как Мънго влиза с наперената си походка в „Престо“. Забелязва някакъв тип с банан в джоба, който е главатар на картел за ядене на сандвичи със сирене. Създава се специален отряд, чиято дейност приключва с видеозапис на Блонди, краля на престъпниците и главен заподозрян за убийствата на Черната вдовица, който обикаля из „Пет точки“ в тесните си черни джинси и репортерски бележник. Какво ли не би платил Райнс, за да може да изгледа запис с Хамър, седнала в залата за конференции, загледана в идиотската касета! Господи! Той отново започна да се бори с усмивката си, но усети, че губи. Лицето и стомахът го боляха от сдържането на напиращия кикот.
— Какво ти става бе? — мрачно го изгледа Уест. — Нищо смешно няма в тая шибана история.
— Наистина няма — едва промълви той, а после избухна в смях, преви се на стола, а по лицето му се стекоха сълзи.
Това продължи, докато групата нагласи усилвателите и провери електрическите китари, барабаните и йониката. Музикантите се споглеждаха с развеселени очи, като отмятаха дългите си коси, а обиците им проблясваха в сумрака. Спукана му беше работата на този захилен тип. Мадамата му го гледаше вбесено. Единственото странно нещо бе, че човекът пиеше само шардоне.
Уест беше толкова разгневена, че й се искаше да обърне масата като в каубойските филми. Искаше да се хвърли върху Райнс, да заключи белезниците около глезените му и да остави мизерния му задник проснат на средата на кръчмата. Тя почти бе повярвала, че Мънго е действал като човек на Гуди. Вероятно онази идиотка му беше обещала различни услуги, ако той прецака Уест и унищожи репутацията в добрите й отношения с Хамър. О, Господи. Когато седнаха около полираната маса и включиха видеото, отначало Уест реши, че е станала някаква грешка. Бразил се разхождаше из улиците и си водеше бележки, за бога! Колко серийни убийци или наркотърговци се мотаеха из улиците през деня и си водеха бележки?
Що се отнася до физическото описание на Анди, Мънго, малоумният кретен, бе пропуснал около десетина килограма и петнайсет сантиметра. Все пак Уест трябваше да признае, че никога не е виждала Бразил в толкова тесни дрехи. Не знаеше какво да мисли за това. Черните джинси бяха така опънати, че се виждаше как мускулите на бедрата му се движат, докато върви. Червеното поло също го обгръщаше плътно. Мускулите му се очертаваха ясно, виждаха се и вените. Вероятно, се е опитвал да се слее със заобикалящата го среда. В това имаше логика.
— Кажи ми какво направи тя — изхълца Райнс и избърса сълзите си.
Уест махна на келнерката за нови питиета.
— Не искам да говоря за това.
— О, моля те, Вирджиния. Кажи ми, кажи ми. Трябва да го направиш — замоли се той. — Разкажи ми какво направи Хамър, когато видя касетата.
— Не — твърдо отговори Усет.
Всъщност Хамър не бе направила нещо особено. Просто остана да седи на обичайното си място начело на масата, вторачена без коментар в телевизора. Изгледа цялата касета, всичките четиридесет и две минути, всеки момент от разходката на Бразил и разговорите му с изпадналите типове на града. Уест и Хамър гледаха как Анди посочва, свива рамене, оглежда се, кляка да си върже връзките и най-после се връща на паркинга, за да се качи в БМВ-то си. След продължителна тишина началник Хамър свали очилата си и изрази мнението си:
— Какво беше това? — обърна се тя към заместничката си, която отговаряше за следствения отдел.
— Не знам какво да ти кажа — отговори Уест, изпълнена с черна омраза към Мънго.
— И всичко това започна в деня, когато ние с теб обядвахме в „Престо“ и ти забеляза един тип с банан в джоба му? — запита Хамър, за да се увери, че си е изяснила фактите по случая.
— Не смятам, че трябва да свързваме двата случая.
Хамър се надигна, но Уест не посмя да помръдне.
— Разбира се, че е справедливо — възрази Хамър и отново пъхна ръце в джобовете си. — Не ме разбирай погрешно, Вирджиния, не те обвинявам — успокои я тя и се заразхожда. — Как е възможно Мънго да не е познал Анди Бразил? Той е из улиците денонощно с нас или заради „Обзървър“.
— Мънго е под прикритие — обясни Уест. — По правило избягва всички места, където има полицаи или журналисти. А и не мисля, че чете много.