Хамър кимна. Влезе му в положението. Тя не бе готова да реагира враждебно на грешките на хората, независимо дали ставаше дума за Хорджис, Мънго или дори Уест, която по принцип не правеше грешки, с изключение на това, че въобще бе поверила на Мънго някаква задача.
— Искаш ли да я унищожа? — запита Уест, когато Хамър извади касетата от видеото. — Искам да кажа, че е по-добре да я запазим. Някои от кадрите включват познати проститутки. Захарчето, Лимоновото резенче. Пойзън.
— Всичките ли бяха там? — озадачено попита Хамър, докато отваряше вратата на залата за конференции.
— Сливат се с околността. Трябва да знаеш къде да гледаш.
— Ще я запазим — реши Хамър.
Райнс се смееше толкова гръмко, че Уест се ядоса на себе си, задето му бе разказала остатъка от историята. Главата му лежеше на масата, а ръцете покриваха лицето му. Уест избърса челото си, защото се потеше, сякаш бе в тропиците. Групата скоро щеше да засвири, а и заведението непрестанно се пълнеше с хора. Тя забеляза Томи Аксъл и го позна от снимката му във вестника. Беше с някакъв младеж. И двамата бяха облечени като Райнс, показвайки телата си. Защо повечето хомосексуалисти бяха толкова хубави? Уест смяташе, че това не е справедливо. Не само бяха мъже в един мъжки свият и се възползваха от всичките му привилегии, но и някак си бяха успели да получат всички добри женски качества, като грациозност и красота.
Разбира се, взимаха и някои от по-неприятните женски черти. Коварство, флиртаджийство, суета и вечно желание за нови тоалети. Вероятно това все пак нямаше нищо общо с пола, реши Уест. Може би дори не съществуваше такова нещо като пол. Възможно бе биологически хората да са като колите. Беше чувала, че в някои страни воланите са отдясно, а тук бяха отляво. Различни полове? Не. Може би просто различни коли.
— Писна ми вече — изсъска Уест към Райнс.
Беше изпила бирата си и започваше следващата. Тази вечер можеше да си позволи да се напие. Райнс щеше да шофира.
— Съжалявам. Съжалявам — извини се той, пое си дъх и се стегна. — Изглеждаш, сякаш не се чувстваш съвсем добре — допълни той със загрижено изражение. — Тук е доста горещо.
Уест отново избърса лицето си и усети, че дрехите й са абсолютно мокри. Чувстваше тежест в долната си част. Богинята на плодородието й напомняше все по-жестоко всеки месец, че времето й изтича. Гинеколожката й непрестанно я предупреждаваше, че проблемите й ще започнат преждевременно. Доктор Алис Буржоа говореше за налаганото от природата наказание, когато няма деца и не се очакват такива. „Никога не подценявай биологията“ — казваше винаги лекарката.
Уест и Райнс си поръчаха хамбургери, пържени картофи и нови питиета. Тя попи лицето си и усети, че й става студено. Не беше сигурна, че ще може да хапне нещо. Загледа се в групата, после хората от съседните маси привлякоха вниманието й. Тя мълча дълго време, заслушана в една двойка наблизо, която говореше на чужд език, вероятно немски. Уест изпадаше в сантиментално настроение.
— Изглеждаш заета с неприятни мисли — каза Райнс.
— Помниш ли какво стана, когато пречукаха онези немски туристи в Маями? — запита тя. — Какво причини това на туризма?
Райнс като мъж прие това лично. Беше видял труповете, жертви на Черната вдовица, или поне повечето от тях. Струваше му се немислимо да насочат пистолет срещу главата ти и да ти пръснат мозъка. Никой не можеше да каже на какви унижения са били подложени нещастните жертви, преди да ги убият. Откъде да си сигурен, че първо не са им смъкнали панталоните? Може първо да са ги изнасилили, а после да са ги украсили с оранжевия символ. Ако убиецът е носил презерватив, кой щеше да узнае? Уест бе казала най-подходящото нещо, за да раздразни Райнс. Сега и неговото настроение отиде на кино.
— Значи сега става дума за туризма — каза той, като се наведе над масата. — Може би трябва да забравим как са изкарвали онези нещастници от колите, пръсвали са им мозъците и са украсявали топките им с графити!
Уест отново избърса лице и извади аспирин от джоба си.
— Това не са графити. Символ е.
Райнс кръстоса крака, сякаш се чувстваше застрашен. Келнерката сервира вечерята им. Той грабна кетчупа и лапна пържен картоф.
— Това ме отвращава — каза Райнс.
— Би трябвало да отврати всекиго — отвърна Уест, която не можеше да погледне към храната.
— Кой, мислиш, извършва убийствата? — запита Райнс, като натопи няколко картофа в кетчупа.
— Вероятно някой хермафродит.