Найлс също имаше нужда отношението към него да се промени. Настанен до прозореца над кухненската мивка, той гледаше стопанката си, която стоеше под дъжда. Тя размахваше нещо, което изглеждаше така, сякаш би могло да нарани Найлс, ако се изпречеше на пътя му. По-рано сутринта котаракът се бе забавлявал кротко, като обикаляше в кръг и мачкаше одеялата, търсейки най-удобното място на гърдите на Уест, където да се сгуши. В следващата секунда полетя като космонавт или цирков акробат, изстрелян от оръдие. Добре че можеше да се приземява на краката си. Найлс се загледа в човека, който влезе в двора. Наблюдателният котарак не го бе виждал никога преди.
Бразил забеляза кльощавата котка, която го гледаше от прозореца. Уест продължи да кове и без да се обръща, извика на някого, наречен Райнс:
— Слушай, извинявай — каза тя. — Просто съм в кофти настроение.
Бразил носеше три дебели неделни вестника, опаковани в торба от химическо чистене.
— Извинението се приема — обади се той.
Уест се завъртя и го изгледа учудено.
— Какво, по дяволите, правиш тук?
Тя се стресна и изненада и направи всичко възможно да звучи неприязнено.
— Кой е Райнс? — попита Бразил и се приближи, като джвакаше с мокрите си маратонки.
— Не е твоя работа — отвърна Уест грубо и възобнови работата си с разтуптяно сърце.
Репортерът внезапно се почувства засрамен и напрегнат.
— Донесох ти няколко вестника. Мислех, че може…
— Не ме попита — ядосано каза Уест. — Не ме предупреди. Нямаш право да разследваш живота ми.
Тя изкриви пирона и вбесено го изтръгна от оградата.
— Возиш се с мен цяла нощ. И през цялото време ме шпионираш.
Уест спря и го погледна. Анди беше подгизнал и натъжен. Беше искал да я зарадва. Бе дал всичко от себе си.
— Нямаш никакво право! — повтори тя.
— Това е хубава история — оправда се той. — Ти си герой.
Тя се разгневи още повече, без да знае защо.
— Какъв герой? Кой се интересува?
— Казах ти, че ще пиша за теб.
— На мен ми се стори, че това е заплаха — отвърна тя и се обърна към оградата. — А и не вярвах, че ще го направиш.
— Защо не?
Бразил не можеше да я разбере. Струваше му се, че Уест е ужасно несправедлива към него.
— Никой преди не го е правил — отговори тя, като се опита да запази гнева си, но не успя. — Не мисля, че съм толкова интересна.
— Това, което направих, е добро, Вирджиния — каза Анди.
Бразил се опита безуспешно да прикрие уязвимостта си. Каза си, че това, което полицайката мисли, няма никакво значение. Уест стоеше срещу него в дъжда и двамата се гледаха сериозно, докато Найлс ги наблюдаваше от любимия си прозорец и размахваше опашка.
— Знам за баща ти — каза Уест. — Знам точно какво се е случило. Затова ли си играеш на ченге сутрин, обед и вечер?
Анди се бореше с чувствата си, за които не искаше никой да знае. Уест не беше сигурна дали е ядосан, или ще се разплаче, когато тя продължи да му разказва за собственото си проучване относно миналото му.
— Бил цивилен — каза тя. — Решил да спре открадната кола. Нарушение номер едно. Това не се прави, когато си сам и цивилен. Заподозреният се оказал издирван престъпник. Насочил към баща ти пистолета си. Последното, което баща ти казал, било: „Моля те, Господи, не“, но мръсникът въпреки това го направил. Пробил дупка в сърцето му. Баща ти бил мъртъв, още преди да падне. Любимият ти вестник в крайна сметка представил детектив Дрю Бразил в доста лоша светлина. Прецакал го. А сега синът му прави същото нещо.
Бразил седна на мократа трева и се вторачи в нея.
— Не, не правя. Но не това е важното. Ти си жестока.
Уест обикновено не въздействаше така силно на мъжете. Райнс никога не се притесняваше толкова, дори когато тя скъсваше с него, което вече бе правила три пъти. Просто се ядосваше и изчезваше, после се мъчеше да я забрави и чакаше телефонът му да звънне, докато търпението му най-после се изчерпеше и той й се обадеше. Бразил обаче си оставаше загадка за нея. Всъщност тя никога не бе познавала писател или друг човек на изкуството. Уест седна до него в локвата и хвърли чука, който вече не възнамеряваше да използва. Въздъхна и погледна към младото ченге доброволец, вторачено в дъждовните капки, чието тяло бе сковано от ярост и негодувание.