— Мога да напиша нещо в някоя от статиите си, с което да го подмамим — каза Бразил, доволен от идеята си.
— Иска ми се да беше толкова просто — отвърна Уест. — А и откъде знаеш, че чете вестници?
— Обзалагам се, че чете.
Анди поиска Уест най-после да се съгласи, докато трескаво обмисляше хитрините, с които да вкара чудовището в капана.
— Отговорът е не. Не можем да публикуваме подобна история.
Бразил възкликна развълнувано:
— Заедно ще успеем да го хванем! Знам го!
— Какво е това „заедно“? — запита Уест. — Ти си само репортер. Неприятно ми е да ти го напомня, но това е факт.
— Аз съм и полицай доброволец — поправи я той.
— Аха. Чудото без пищов.
— Ти можеш да ми даваш уроци по стрелба — каза тогава той. — Баща ми ме водеше на едно бунище вън от града…
— Трябвало е да те остани там.
— Стреляхме по консерви с неговия пистолет.
— Ти на колко години беше? — запита Уест.
Стигнаха до частния път пред къщата му.
— Мисля, че започнахме, когато бях на седем.
Анди бе пъхнал ръце в джобовете си и гледаше надолу. Уличната лампа огряваше косата му.
— Струва ми се, че бях във втори клас.
— Имах предвид, когато той умря — нежно каза Уест.
— На десет — отговори Бразил. — Тъкмо бях навършил десет.
Той спря. Не му се искаше Уест да си тръгне. Не искаше да се прибере и да се изправи отново срещу действителността, в която живееше.
— Нямам пистолет — съобщи той.
— Слава богу — отвърна Уест.
Глава седма
Минаха няколко дни. Уест не възнамеряваше да се задълбочава в случая на Анди Бразил. Проблемите му си бяха негови собствени, а и му бе време вече да порасне. Когато дойде следващата неделя и Райнс се заинтересува дали ще обядват заедно, тя се обади на Бразил, защото началник Уест бе дипломиран инструктор по стрелба. Ако той се нуждаеше от помощ, тя поне можеше да му я предложи. Анди каза, че ще бъде готов след десет минути. Уест му обясни, че освен ако не я качат на „Конкорд“ до Дейвидсън, тя не би могла да мине да го вземе след по-малко от час.
В неделя тя караше собствената си кола — „Форд Експлорър“ с две въздушни възглавници. Беше бял спортен джип с двойно предаване, който изяждаше снега за закуска. Тя стигна до дома на Анди в три следобед. Той изскочи от къщата, още преди тя да е отворила вратата на колата. Най-близкото стрелбище бе в полицейската академия, но там не допускаха доброволци и гости. Уест избра „Огневата линия“ на булевард „Уилкинсън“, близо до заложната къща на Боб, мотел „Оукдън“ и „Койота Джо“.
Уест се усети, че ако бяха продължили още една-две пресечки, щяха да стигнат до паркинга на бар „Хартиената кукла“. Бе идвала няколко пъти в този район, повикана заради побоища. Беше отвратително. Стриптийз клубовете с полуголи танцьорки се намираха до оръжейните магазини и заложните къщи, сякаш гърдите и бикините попадаха в категорията на употребяваните стоки и оръжията. Уест се зачуди дали Анди някога бе посещавал стриптийз бар. Дали бе седял сковано на стола, сграбчил здраво облегалките за ръце, докато някоя гола жена се отърква в него и люлее гърди пред очите му.
Вероятно не, реши Уест. Имаше чувството, че Анди е чужденец, който не говори езика, не е опитал храната и не е видял забележителностите. Как бе възможно това? Не са ли го преследвали момичета в училище или в колежа? Или момчета? Не го разбираше.
В същото време Анди се ровеше из рафтовете с амуниции в оръжейния магазин. Избра си един „Уинчестър 95“ калибър 380, „Лугер 115“ с деветмилиметрови патрони. После се замисли за 45-калибров автоматичен „Федерал“, за куршуми с кух връх, „Хидра-шок“ и „Супер 50 Сентърфайър“, които бяха прекалено дълги за тренировка. Струваше му се, че ще полудее. Чувстваше се като дете, попаднало в магазин за шоколади, където щеше да плаща Уест.
Изстрелите звучаха така, сякаш се водеше война в стрелбището, където селяндури със самочувствие на мъжаги боготворяха пистолетите си, а търговци на наркотици с много пари и кожени якета се усъвършенстваха в убиването. Уест и Бразил се екипираха със слушалки, предпазни очила и кутии с амуниции. Опасни на външен вид мъже гледаха неприязнено към обутата в джинси жена, която носеше две кутии с пистолети. Не бяха доволни от нахлуването й в клуба им. Бразил усети враждебността им, докато се оглеждаше наоколо.