Най-после Кахун успя да вмести Хамър в тежкия си график, като я посрещна точно тринадесет минути след обявения час. Както обикновено, бе изкарал дълъг ден с прекалено много работа. Всички настояваха, че могат да говорят по проблемите си само с него. В действителност никога не бързаше да въведе Хамър в кабинета си, макар той да бе човекът, пожелал срещата. Полицейската началничка беше груба и твърдоглава, а първия път, когато се срещнаха, се бе отнесла с него като с лошо куче. В резултат на това той не изпитваше особено топли чувства към нея. В някой от близките дни щеше да я прати да си ходи и да доведе прогресивен мъж. Щеше да си избере човек, който да носи „Уолстрийт Джърнъл“ и „Браунинг“ в куфарчето си. Това бе идеята на Кахун за полицейски началник — човек, който познава пазара, готов е за стрелба и се отнася с уважение към лидерите на обществото.
Първата мисъл на Хамър, винаги когато се изправяше срещу господаря на града, бе, че той е създал богатството си в птицеферма и е приписал историята си на някой друг. Соломон Кахун бе направил състояние от кълки и крила. Бе забогатял от охранени пилета и кокошки. Очевидно той бе приложил опита си в банкерството. Бил е достатъчно мъдър, за да осъзнае, че миналото му би могло да навреди на неговата репутация, ако някой от клиентите на ЮЕС Банк види усмихнатата снимка на директора, окачена на пакетчета с пилешки дреболии. Хамър не можеше да го обвини, че си е измислил ново име, ако въобще бе постъпил по този начин.
Бюрото му беше от изгладено кленово дърво, не старинно, но великолепно и много по-широко от талашитения боклук, с който градската управа бе оборудвала самата нея. Кахун седеше в ябълковозелен кожен стол с месингови гвоздеи, говореше по телефона и гледаше през безукорно чистия си прозорец към сграда. Хамър седна срещу него и отново зачака. Това вече не я притесняваше много, тъй като имаше способността да се пренася там, където поиска. Можеше да обмисля проблемите си, да взима решения, да съставя списъци със задачите си, да обмисля какво да се сготви за вечеря и кой да го сготви.
За нея Кахун винаги изглеждаше гол от шията нагоре. Оформена като корона, късо подстриганата му сребриста четина стърчеше нагоре по темето, а отзад приличаше на полумесец. Директорът имаше постоянен загар и лице, доста понабръчкано от страстта му към лодките. Изглеждаше жизнен и елегантен в черен костюм, колосана бяла риза и копринена вратовръзка „Фенди“ на златни и тъмночервени часовници.
— Сол — учтиво поздрави тя, когато най-после той затвори телефона.
— Джуди, много ти благодаря, че успя да ме вместиш в графика си — каза той с мекия си южняшки глас. — Е, какво ще правим с тези хомосексуални изстъпления и педалски убийства? С тези проклети педерасти, мърсуващи из града ни? Разбираш фалшивото впечатление, което това създава у компаниите и корпорациите, които възнамеряват да се нанесат тук, нали? Да не говорим как се отразява това върху бизнеса в града.
— Проклети педерасти — бавно и замислено повтори Хамър. — Мърсуващи…
— Да, мадам — кимна Кахун. — Искаш ли „Перие“ или нещо друго?
Тя поклати глава отрицателно и заговори, като мереше думите си грижливо:
— Хомосексуални изстъпления. Педалски убийства. Откъде идва това?
Хамър не беше на една и съща планета с Кахун и това бе по неин избор.
— О, хайде стига — каза той, като се наведе напред и облегна лакти на бюрото си. — Всички знаем за какво става дума. Разни мъже идват в нашия град. Освобождават се от задръжките си и се отдават на перверзии, като си мислят, че никой нищо няма да разбере. Е, ангелът на смъртта връхлита тези извратеняци.
Кахун кимна сериозно.
— Истина, справедливост и американският начин. Господ реши да скръцне със зъби.
— Синоними — каза Хамър.
— А? — намръщи се той объркано.
— Всичките ли са синоними? — попита тя. — Истина. Справедливост. Американският начин. Господ скърца със зъби.
— Можеш да се обзаложиш, сладурче — ухили се той.
— Сол, не ме наричай така — каза Хамър и насочи пръст към него, както правеше, за да убеди Уест в нещо. — Не го прави. Никога.
Кахун се облегна на стола си и се изсмя, развеселен от тази дама. Каква шегичка. Слава богу, че имаше съпруг, който да я постави на мястото й. Кахун бе готов да се обзаложи, че мъжът й я нарича „сладурче“ и тя очаква това със завързана на гърба престилка като Хайди — първата и единствена съпруга на Кахун. В съботните сутрини Хайди му сервираше закуската в леглото. Продължаваше дори и сега, след толкова много години, макар ефектът да не бе съвсем същият. Какво ставаше с женското тяло след навършването на трийсетте? Мъжете бяха готови и имаха желание чак до смъртта си. Седяха гордо изправени, незасегнати от земното притегляне, и затова не бе чудно, че някои мъже започваха да търсят по-млади жени.