— Какво те накара да свършиш всичко това?
— Оцеляването — отговори тя, като клекна, за да отвори малкия хладилник.
Изтракаха шишета и Уест извади две бири „Саутпоу Лайтс“.
Бразил не обичаше бира, макар да пиеше от време на време. Имаше неприятен вкус и го караше да се чувства затъпял и сънлив, но по-скоро би умрял, отколкото да признае това пред Уест.
— Благодаря — каза младежът, отвинти капачката и я хвърли в боклука.
— Когато започвах, не можех да си позволя да наема хора, които да свършат работата тук. Затова ми се наложи да се справя сама — каза Уест, докато отваряше кутиите и вадеше пистолетите. — Плюс това, както знаеш, израснах във ферма. Научих доста неща от баща ми и работниците.
— А от майка ти?
Уест разглоби оръжията с такава лекота, сякаш можеше да го направи и в съня си.
— Какво бих могла да науча от нея? — запита тя и го погледна над масата.
— Е, нали знаеш. Домакинските задължения. Готвене, чистене, отглеждане на деца.
Тя се усмихна и отвори кутия с принадлежности за почистване на оръжия.
— Дали си готвя и чистя сама? Виждаш ли съпруга някъде? — засмя се Уест и му подаде купчина кърпички и шомпол за почистване.
Анди отпи голяма глътка бира и я глътна колкото се може по-бързо, за да не усети вкуса й. Чувстваше се по-смел и се опитваше да не забелязва колко добре изглеждаше Уест в сивата си тениска и джинсите.
— През целия си живот съм вършил подобни неща, но не съм съпруга — каза той.
— Какво ли знаеш? — запита тя, докато потапяше шомпола си в малко шишенце с кафяв разтвор.
— Нищо — отвърна Бразил предизвикателно.
— Не си изкарвай лошото настроение върху мен — каза Уест, която отказваше да играе игрички, тъй като, честно казано, се чувстваше прекалено стара за това.
Репортерът уви една от кърпичките около шомпола и го натопи в разтвора. Обичаше тази миризма. Не възнамеряваше да прави признания пред нея, но бирата му развърза езика.
— Хайде да си поговорим пак за тия дивотии със съпругите — предизвика го Уест.
— Какво искаш да кажа? — запита Анди.
— Кажи ми какво означава това.
Тя наистина искаше да узнае мнението му.
— На теория — започна той, докато почистваше цевта на пистолета — не съм съвсем сигурен. Вероятно има нещо общо с ролите, кастовата система, естествената йерархия или екосистемата.
— Екосистемата ли? — намръщи се Уест озадачено.
— Имам предвид — обясни той, — че за да си съпруга, най-важното не е какво правиш, а за каква те мисли някой. Точно както в момента аз правя нещо, което ти искаш от мен, но това не ме прави роб.
— Дали малко не обърка ролите? Кой на кого дава уроци по стрелба? — запита Уест, докато почистваше цевта с четка за зъби. — Ти правиш това, което искаш. А аз правя това, което ти искаш от мен. При това срещу нищо. Е, кой е робът?
Анди се протегна към бирата си. Ограниченият му опит в пиенето показваше, че колкото по-топла ставаше бирата, толкова по-неприятен беше вкусът й.
— Добре, да кажем, че някой ден пораснеш и се ожениш — продължи Уест. — Какво ще очакваш от жена си?
— Партньорство — отговори Анди и хвърли празната бутилка в кофата. — Не искам съпруга. Не се нуждая от човек, който да се грижи за мен, да чисти или да готви.
Той се надигна, извади още две бири от хладилника, отвори ги и постави едната пред нея.
— Или искаш да кажеш, че някой ден ще бъда прекалено зает, за да си върша сам работата? Тогава ще си наема домашна помощница. Но не бих се оженил за такава — завърши Бразил, сякаш това бе най-абсурдната идея, измислена от обществото.
— Аха.
Уест взе пистолета от Бразил и провери работата му. Мъжки приказки, помисли си тя. Единствената разлика беше, че този просто се изразяваше по-добре от повечето други мъже. Не вярваше дори на една от думите му.
— Вътрешността трябва да прилича на огледало — каза тя и му подаде пистолета. — Чисти по-усърдно. Не можеш да го нараниш.
Анди взе оръжието, после и бирата си.
— Разбираш ли, хората трябва да се женят, да живеят заедно и да правят неща като това — продължи той, като натопи четката в разтвора и възобнови търкането. — Не трябва да има роли. Просто хората трябва да си помагат като приятели. Единият е силен там, където другият е слаб. Хората трябва да използват дарбите си, да готвят заедно, да играят тенис, да ходят на риба, да се разхождат по плажа. Да стоят до късно, унесени в приказки. Да бъдат лишени от егоизъм и да държат на другия.