— Какво общо има регулирането на движението с проблема? — запита Гуди.
— Искам да подчертая, че момчето работи по-усърдно от повечето от твоите ченгета — отговори й Уест. — При това е само доброволец. Не е задължен да го прави. Би могъл да има негативно отношение към хората с власт, но всъщност го няма.
Хамър се зачуди дали солта щеше да й навреди прекалено много. Господи, колко прекрасно би било да може да яде нещо вкусно, но да не изглежда като мъжа си.
— Аз отговарям за патрулите, а той е точно там в момента — каза Гуди и зарови из чинията си, за да види дали не е останало нещо вкусно, като орех или парченце сухар.
Бразил се потеше в униформата и яркооранжевата жилетка. Краката му горяха. Насочваше колите вляво и вдясно, надуваше свирката и махаше с ръце. Свиреха клаксони, шофьори крещяха грубо от прозорците си. Бразил се приближи към един от тях, за да му помогне, но не получи благодарност. Работата беше ужасна, но Анди я обичаше по причини, които не разбираше.
— Той освобождава поне един истински полицай от дежурство на пътя — каза Уест.
Хамър реши да не обръща внимание на двете си заместнички. Честно казано, понякога й идваше прекалено много да слуша разправиите между високопоставените си подчинени. Никога нямаше край. Хамър погледна часовника си и си представи Кахун, седнал във величествения си кабинет на върха на короната. Проклетият глупак. Щеше да съсипе града, да го направи посмешището на Америка, управлявано от келеши с оръжия, златни кредитни карти и запазени ложи за мачовете на „Пантерите“ и „Стършелите“, ако някой не го спреше.
Кахун бе спрян на три пъти, когато се отправи да обядва на шестнадесетия етаж в трапезарията на компанията. Сред ленените покривки и лиможкия порцелан го очакваха един президент, четирима вицепрезиденти, председател и заместник-председател и отговорна служителка от тютюневата компания „Доминиън“, която през следващите две години щеше да вземе заем за повече от четиристотин милиона долара от ЮЕС Банк за някакъв изследователски проект върху раковите заболявалия. До чинията на Кахун бяха подредени компютърни разпечатки. На масата имаше свежи цветя, а келнерите, облечени в смокинги, пристъпваха почтително около високопоставените гости.
— Добър ден — кимна Кахун на седналите около масата, а погледът му спря върху ръководителката на тютюневата компания.
Никак не я харесваше, макар да не знаеше защо. Една от причините вероятно бе яростната му омраза към пушенето, започнала преди седем години, когато отказа цигарите. Кахун сериозно се питаше дали трябва да даде такъв огромен заем за проект толкова секретен и сложен в научно отношение, че никой не можеше да му каже точно за какво става дума. Единственото сигурно бе, че ЮЕС Банк щеше да подпомогне създаването на първата в света безвредна цигара. Кахун бе разгледал безброй схеми и диаграми на обикновен дълъг цилиндър със златна корона около филтъра. Забележителният продукт бе наречен „Изборът на Америка“. Беше абсолютно безвреден, съдържаше различни минерали, витамини и успокояващи вещества, които след вдишването се абсорбираха директно в кръвта. Кахун си помисли колко щеше да е полезен за обществото огромният принос на банката му и се почувства щастлив.
Хората по булевард „Ийстуей“ също се чувстваха щастливи, докато чакаха започването на парада на свободата, който винаги бе изпълнен с радост и надежда. Участниците се придвижваха на зигзаг из тълпата, махаха с ръце и напомняха на всички за добрите си дела.
Бразил бе леко притеснен от факта, че другите ченгета, дежурещи по останалите кръстовища, изглеждаха отегчени и нервни. Платформите на празнуващите още не се бяха появили. Анди огледа хоризонта, но не видя нищо, освен патрулна кола, която бързо се приближаваше към него. Изсвири клаксон и се чуха ругатните на шофьор. Този път беше вбесена възрастна жена в шевролет. Без да обръща внимание на желанието на Бразил да й помогне, тя се държеше злобно и неразумно.