— Флип — обади се Тили. — Движи се напред.
Хамър се почувства раздразнена, докато нанасяше нов слой червило на устните си и слушаше заместничките си, които се разправяха като завистливи сестри.
— Аз отговарям за патрула — заяви високо Гуди. — И той няма да излезе с нас. Само бог знае какво ще отпечата във вестника. Ако толкова си падаш по него, вземи го да се повози с твоите хора.
Хамър прибра пудрата и погледна часовника си.
— Отдел „Разследвания“ не вози външни хора. Никога — отговори Усет. — Това е против правилата на отдела.
— А това, което предлагаш, не е ли? — запита Гуди.
— Придружители и доброволци излизат с патрулите, откак се помня — напомни й Уест раздразнено.
Хамър извади портфейла си.
— Чудя се дали тук няма нещо лично — двусмислено каза Гуди.
Уест знаеше за какво точно намеква кучката. Всички в отдела бяха забелязали колко добре изглежда Анди. Също така всички знаеха, че Уест не е прекалено заета със срещи с мъже. Новата теория из управлението бе, че тя се е заловила с хлапето, защото не може да си намери истински мъж. Много отдавна Уест се бе научила да не обръща внимание на подобни клюки.
— По-важното обаче е — продължи Гуди, — че доброволците не излизат със заместник-началник, който не е арестувал никого и не е написал една глоба от петдесет години. Младежът дори не е в безопасност с някой като теб.
— Ние се справихме с някои неща много по-добре от патрулиращите полицаи — уведоми я Усет.
Хамър реши, че й идва прекалено много.
— Ето какво ще направим — намеси се тя. — Вирджиния, ще одобря излизането ти с репортера. Това е интересна идея. Може да научим нещо ново. Вероятно трябваше да направя нещо подобно преди доста време.
Тя остави пари на масата. Уест и Гуди направиха същото. Хамър прикова Гуди с поглед.
— Ще направиш всичко възможно, за да помогнеш и да улесниш работата — нареди й тя.
Гуди се надигна вбесена и се обърна към Уест язвително:
— Надявам се, че няма да имаш проблеми. Не забравяй, че не си незаменима.
— Както и ти — обади се Хамър. — Мога да те уволня и без причина. Просто ей така — допълни тя, като щракна с пръсти пренебрежително.
Искаше й се Гуди да си бе избрала друга професия. Може би погребален агент.
Глава девета
Чад Тили би могъл да използва още един погребален агент точно в този момент. Беше успял хитро да прекара смахнатия старец в доджа, който се полюляваше в такт с музиката. Този рунд бе спечелен без усилие от страна на директора на погребалното бюро, но опитът на Тили подсказваше, че когато си доволен и отпуснат, винаги съдбата те сритва по задника. Колата му се движеше спокойно напред, когато той реши да запали пура и в същото време да настрои радиото.
Тили не забеляза русото хлапе в полицейска униформа, но без оръжие, което внезапно спря процесията. Бог знае откъде на хоризонта се появи окичена платформа и избута водещата лимузина от пътя. Това беше невероятно. Мили боже, не можеше да е истина. Тили скочи на спирачките в същия момент, когато неспособността на помощника му да затвори задната врата на катафалката се превърна във фатален пропуск. Украсеният с меден обков и сатенена подплата ковчег падна от колата и се запързаля по асфалта, тъй като бяха стигнали до лек наклон.
Бразил не бе обучаван да се справя с подобни ситуации. Той грабна светкавично радиото си и в същия момент пред очите му се появи още една платформа. Пълен кошмар. Това беше неговото кръстовище. Щяха да го обвинят за всички недоразумения тук. Сърцето му заби лудо, под мишниците му се стекоха вади пот, докато се чудеше как да овладее бедствието. Мъже в тъмни костюми, окичени с пръстени и златни коронки по зъбите, гонеха по булеварда лъскав ковчег. Господи! Не! Бразил наду свирката си и спря цялото движение, включително и платформите. После се затича след ковчега, продължаващ самотното си пътешествие. Хората се вторачиха с интерес в пропускащото ченге и закрещяха насърчително.
— Ще го хвана — извика Анди към мъжете в костюми, когато префуча покрай тях.
Преследването приключи бързо и редът беше възстановен. Елегантен мъж, който се представи като господин Тили, благодари на Анди с официален тон.
— Мога ли да направя още нещо, за да помогна? — попита Бразил, винаги на разположение на обществеността.