Бразил се качи в БМВ-то си и се отправи обратно към улица „Трейд“. Това не беше особено разумно и безопасно и той го знаеше. Анди профуча покрай електростанцията и стадиона и спря в задънената улица, където старата, рушаща се сграда изглеждаше още по-зловеща и опасна в този час. Загледа се в нея и си представи убийството. Твърдо вярваше, че някой е чул изстрелите и вероятно е видял пръскането с оранжевия спрей. Някъде съществуваше човек, който знаеше за това. Бразил остави двигателя на колата да работи и сложи пистолета между предните седалки, където лесно можеше да го достигне.
Заразхожда се наоколо, светейки с фенер. Очите му се стрелкаха нервно, сякаш се страхуваше, че някой го наблюдава. Кръвта по асфалта изглеждаше черна и един опосум я душеше любопитно. Светлината на фенерчето го обля, той се уплаши и изчезна забързано. В гората се чуваше жуженето на безброй насекоми и проблясваха светулки. По отдалечените ръждясали релси прогърмя влак. Бразил настръхна и се огледа нервно. Усещаше убийството. Чувстваше някаква зловеща енергия, притаена като свита на кълбо змия, която чака следващата си жертва. Тези убийства бяха извършени от жесток и хладнокръвен човек. Анди вярваше, че чудовището бе познато на хората, които бродеха нощем из квартала, но страхът от него ги караше да крият самоличността му.
Репортерът смяташе проституцията за нещо нередно. Мислеше, че никой не би трябвало да плаща за такова нещо. Също така вярваше, че никой не би трябвало да продава подобно нещо. Това бе ужасно потискащо. Опита се да си представи себе си като обикновен мъж на средна възраст, готов да приеме, че никоя жена няма да го иска без портфейла му. Поставяше се на мястото на нещастницата, която се тревожи как да обслужи следващия си клиент, за да изхрани себе си или детето си, или пък за да избегне поредния побой от страна на сводника си. Това беше ужасно робство, жестоко и трудно за възприемане. В момента Анди изпитваше силно разочарование от цялото човешко съсловие, което не се бе подобрило още от самото сътворение на света. Струваше му се, че единствената промяна бе начинът, по който хората комуникираха, и размера на оръжията, които използваха един срещу друг.
На шосе 277 той видя едно от тези тъжни същества, което се разхождаше лениво встрани от пътя, стегнато в тесни джинси и бяла плетена блуза, без сутиен, с изпъчени напред гърди. Младата проститутка беше покрита с татуировки. Анди намали и срещна погледа на дръзките, присмехулни очи, които не познаваха страха. Момичето беше на неговата възраст, но повечето от предните му зъби липсваха. Бразил се опита да си представи как я заговаря или я качва в колата си. Зачуди се дали привлекателността на проститутките не бе просто някакъв мит, извратена тръпка, която караше мъжете да се чувстват силни, макар и само за кратък, унизителен миг. Представи си как момичето се надсмива над клиентите си и ги мрази със същата сила, с която мразеше себе си и целия свят. Той я загледа в огледалото за обратно виждане, а тя се вторачи в него с лека усмивка, чакайки го да вземе решение. Анди си помисли, че някога в миналото сигурно е била хубаво момиче. После изфуча напред, а някакъв пикап приближи до нея и спря.
На следващата вечер Бразил бе отново на улицата. Действителността около него изглеждаше различна и странна и отначало той си помисли, че въображението му е виновно за това. От момента, когато тръгна от „Обзървър“ в БМВ-то си, той виждаше ченгета навсякъде около себе си, седнали в лъскавите си бели патрулни коли. Наблюдаваха го и го следваха. Той си каза, че това не е възможно и просто му се привижда, тъй като е изморен и с прекалено развинтена фантазия. Вечерта се точеше бавно. Нямаше никакви интересни новини от полицията, освен ако Уеб вече не ги бе откраднал. По радиото също почти нямаше повиквания, докато накрая съобщиха за някакъв пожар. Бразил не губи време. Огромни пламъци се издигаха в нощното небе близо до кръстовището на „Нейшънс Форд“ и „Йорк“. Адреналинът на Анди се покачи и го изпълни с нервна енергия. Той се отправи бързо към мястото на пожара, като внимаваше да не обърка пътя и да се загуби. Внезапно зад него прозвуча полицейска сирена и той погледна в огледалото.
— По дяволите — изруга репортерът.