Двете жени се отправиха към „Престо“, за да платят сметката си. Мъжете до бара вече пушеха и продължаваха да спорят, без да знаят какво бе станало току-що на автогарата. Разбира се, банда търговци на дрога не можеше да се заинтересува от това, че близо до тях обираха невинни хора, помисли си Уест. Тя им хвърли още един заплашителен поглед, докато Хамър допи студения си чай и погледна към часовника си.
— Е, мисля, че трябва да се връщаме — предложи Хамър.
Анди Бразил научи за инцидента на автогарата, когато съобщиха за него по полицейското радио. В това време той работеше по статията си за дълготрайните последици от проявената върху жертвите жестокост и за чувствата на роднините им. Докато успее да пробяга разстоянието до колата си и да стигне до „Уест Трейд“, очевидно драмата бе приключила с арест.
Бразил минаваше покрай „Престо грил“, когато Уест и Хамър излязоха оттам. Той спря стреснато и се вторачи в тях. Не разбираше защо две от най-важните личности в града биха дошли да ядат в такава дупка. А и съвсем не можеше да си обясни как са обядвали спокойно, докато на петдесет метра от тях някой е застрашавал живота на почти петдесет човека. Нямаше начин да не са знаели за това. Уест носеше полицейското си радио.
— Анди — каза Хамър и му кимна учтиво.
Уест го изгледа предизвикателно, сякаш искаше да го предупреди да не си пъха носа в работите й. Анди забеляза, че и двете жени носеха елегантни делови костюми. Също така забеляза, че черната кожена чанта на полицейската началничка имаше тайно отделение за пистолета й. Предположи, че и значката й е там вътре. Бразил изгледа одобрително фините глезени на Хамър, която бързо се отдалечи от него, и се зачуди как ли изглеждаха краката на Уест. После забърза към автогарата. Ченгетата взимаха показанията на свидетелите, което не бе лека работа. Анди преброи четиридесет и трима пътници, без да включва шофьора, който му даде интервю с огромно удоволствие.
Антъни Б. Бърджис работеше като професионален шофьор от двайсет и две години и бе виждал всичко. Бяха го нападали, обирали, отвличали и дори наръгвали с нож. Бяха го простреляли в един евтин мотел, когато бе закарал някаква проститутка, която всъщност била мъж. Той разказа всичко това на Анди, а и доста други неща, тъй като русият младеж му се стори адски симпатичен и достатъчно прозорлив, за да оцени един добър разказвач.
— Нямах представа, че са ченгета — повтори Бърджис и се почеса по главата. — Даже през ум не ми мина. Качиха се в автобуса, издокарани в черно, червено и синьо, като Батман и Робин. В следващата секунда Батман срита малкото копеле и се приготви да му пръсне шибания мозък, а Робин светкавично му закопча белезниците. Мили боже!
Бърджис поклати глава развълнувано.
— А това била началничката на полицията. Така чух. Можеш ли да повярваш?
Към пет часа историята бе готова и чакаше да бъде отпечатана на първа страница. Бразил вече бе видял заглавието в стаята на редактора.
ПОЛИЦЕЙСКАТА НАЧАЛНИЧКА И ЗАМЕСТНИЧКАТА Й ОСУЕТЯВАТ ОТВЛИЧАНЕ НА АВТОБУС
БАТМАН И РОБИН НА ВИСОКИ ТОКЧЕТА
Уест я видя малко по-късно, когато Бразил, облечен в униформа, се качи в колата й, за да изкара още една нощ из улиците на града. Младежът бе много доволен от себе си и мислеше, че това е най-добрата му статия досега. Възхищаваше се от извършеното от Хамър и Уест с такава сила, че почти му се искаше да ги помоли за автограф или за плакат с тях двете, който да окачи в стаята си.
— Господи боже! — възкликна Уест, когато потеглиха по булевард „Саут“. — Не трябваше да пишеш тия дивотии за Батман.
— Трябваше — настоя Анди, като усети как доброто му настроение се скапва, сякаш светът наоколо бе станал по-мрачен и недружелюбен. — Това е цитат. Не съм го измислил.
— Мамка му!
Уест щеше да стане обект на подигравките на цялото полицейско управление утре.
— Проклето копеле.
Тя запали цигара и си представи смеха на Гуди.
— За всичко е виновно егото ти — каза Бразил, който не обичаше да критикуват работата му. — Ядосана си, защото не желаеш да си помощничката. Не искаш да си Робин вместо Батман, защото това ти напомня за истинското положение. Но ти не си Батман. Тя е.
Уест го изгледа заплашително. Анди нямаше да изкара нощта леко. Вероятно щеше да е по-добре за него, ако си беше мълчал.
— Просто съм честен — добави той. — Това е всичко.