Уест не знаеше нищичко за това, когато запали цигара и зави по Стейтсвил авеню. Тя кимна към подвижния информационен терминал.
— Трябваха ми четиридесет минути, за да се науча да използвам това нещо — каза тя на Бразил. — Ти имаш десет.
В католическа църква „Милостивата Богородица“ се провеждаше специална музикална вечер и паркингът бе претъпкан с коли. Местата в Шарлът, където католиците славеха Бога, не бяха много. Изборът бе много по-богат за баптисти, адвентисти, презвитерианци, евангелисти и други. Те бяха около тридесет пъти повече от католиците.
Всъщност католическата църква бе сбутана между единствената будистка църква в града и приемните на шарлатани ясновидци. Поради тази причина католиците не приемаха църквата си за даденост и не знаеха кога може да бъде изгорена от маскирани мъже или критикувана във вестника. Тази вечер паството на „Милостивата Богородица“ огласяше здраво квартала. Украсените с витражи прозорци блестяха в тъмнината, а на тях се виждаше Исус в различни пози.
— Ти сигурна ли си, че барът не се оплаква от църквата? — зачуди се Бразил.
Уест също намери ситуацията за твърде странна. Как, по дяволите, можеше някой в църквата да чуе нещо, освен хо̀ра, който силно пееше някакъв химн, акомпаниран от китари, орган, барабани и една-две цигулки. Уест отби и мина през паркинга. Бар „Дебелака“ не бе така оживен, както църквата. Няколко мърляви типове се мотаеха отпред, пиеха бира и пушеха.
Бразил не чу никакъв шум. От бара не долиташе нито звук. Той заподозря, че някой от църквата се е оплакал само за да навреди на бара, който очевидно бе греховно свърталище. Паството на „Милостивата Богородица“ без съмнение би предпочело друго заведение на мястото на това, нещо изискано и семейно, като ресторант, видеотека или спортен бар. Типовете пред входа проследиха полицейската кола с враждебни погледи. Тя и Бразил излязоха и тръгнаха към комитета по посрещането.
— Къде е шумът? — запита Уест. — Получихме оплакване.
— Единственият шум е там — отговори един от типовете, като посочи с брадичка към църквата, а после дръзко надигна шишето бира, окуражен и озлобен от пиянството си.
— Казаха ни, че шумът идва оттук — настоя Уест.
Тя тръгна към бара. Бразил я последва, а типовете се отдръпнаха от пътя им. „Дебелака“ беше потискаща, мрачна бърлога, в която се стелеше плътен облак дим и тихо свиреше музика. Около дървените маси седяха полупияни мъже и наблюдаваха жената на сцената, издокарана в изрязани бикини, която полюляваше тежките си, увиснали гърди. Бразил не искаше да я разглежда внимателно, но бе почти сигурен, че лявата гърда е татуирана с планетата Сатурн, чийто пръстен в момента се движеше бързо на големи кръгове. Без съмнение това бяха най-огромните гърди, които бе виждал някога в живота си.
Стриптийзьорката, чийто артистичен псевдоним бе Палавницата, се нуждаеше от още един валиум. Беше жадна, искаше цигара, а на всичкото отгоре и проклетите ченгета пристигнаха. Какво пък сега? Тя започна да върти гърдите си в две различни посоки. Това обикновено посъживяваше мъжете, но тази вечер посетителите бяха като в гробище. Палавницата се усмихна. Младото ченге не можеше да си откъсне очите от нея.
— Никога преди ли не си виждал цици? — запита го тя, когато хлапето мина покрай нея.
Бразил не й обърна внимание. Уест я изгледа хладно и си помисли, че татуираното пържено яйце на гърдата на стриптийзьорката изглежда кошмарно. Господи, тя дори имаше стрии и целулит, а клиентите й не се интересуваха от нищо, което не се намираше в чаша. Колт, горилата, бе изключение. Той се отправи към ченгетата решително, като набрал скорост товарен влак. Беше едър и страшен, в лъскав черен костюм, дебели златни вериги и червена кожена вратовръзка. Изглеждаше като човек, който има желание да ги нарани.