— Получихме оплакване за силна музика — каза му Уест.
— Чувате ли такава? — запита Колт, като повдигна тежката си брадичка, а вените заиграха по дебелия му врат.
Бе изпълнен с омраза към белите ченгета, особено кучката. За коя се мислеше тя? Нахълтваше в „Дебелака“, издокарана в безукорната си униформа и окичена с неща, предназначени да нараняват усилено трудещи се хора като него. Той хвърли поглед към Палавницата, за да се увери, че не е напуснала сцената. Почти не минаваше вечер, без да му се наложи да я понапляска малко, за да й вдъхне енергия, да я нарани някъде, където нямаше да си личи, за да я окуражи да си върши работата. Тя се опитваше да се измъкне. На никой не му пукаше. Никой не даваше бакшиши. Двама от редовните клиенти се надигаха, готови за тръгване, а още бе рано. Мръсните ченгета бяха виновни.
Колт отвори страничната врата, която водеше към тясна уличка, и сграбчи Бразил за униформената риза с такава сила, че я разкъса.
— Хей! — извика Анди.
Колт го вдигна във въздуха и го хвърли към боклука, където му беше мястото. Кофите изтропаха по асфалта. Добре че Бразил бездруго си беше мръсен. Той се надигна на крака навреме, за да види как Уест вади белезниците си. Колт я хвана за ризата с намерение да хвърли и нея тъкмо когато малкото лайно изкрещя „Помощ“ в полицейското си радио.
Глава дванадесета
Колт се задави и за миг си помисли, че някой е забил щека за билярд в масивния му врат. После, докато съзнанието му се замъгляваше, осъзна, че кучката натиска с показалец меката вдлъбнатина над гръкляна му. Не можеше да диша. Езикът му увисна вън от устата, докато се давеше и се опитваше да си поеме въздух. Очите му сякаш щяха да изскочат. Той се отпусна на колене и се вторачи в дулото на насочения към него пистолет. Ушите му звънтяха и кръвта му шумеше. Кучката крещеше вбесено, като че ли бе готова да го изяде жив.
— Ако мръднеш, ще ти пръсна мозъка, копеле мръсно!
Палавницата се въртеше на сцената. Посетителите си пиеха питиетата. Подкреплението от ченгета нахлу в затъмненото и задимено помещение. Уест бе забила коляно в месестия гръб на Колт и закопчаваше стегнато белезници около китките му. Бразил я гледаше възхитено. Ченгетата поведоха Колт и пияните типове към затвора. Палавницата усети шанса си и се оттегли от подиума, като вадеше дребни банкноти от жартиера си. После облече блузата си, запали цигара и излезе оттук, този път завинаги.
— Защо ли се оставих да ме набуташ в това? — попита Уест, докато отключваше колата. — Вече не върша такива неща.
Тя влезе в колата, закопча предпазния колан и запали двигателя. И двамата бяха развълнувани, но се опитваха да го крият. Бразил придържаше съсипаната си униформена риза, на която липсваха повече от половината копчета. Уест забеляза, че и гърдите му са така добре развити, както раменете, ръцете и краката. Тя незабавно се стегна и спря да излъчва всякакви сигнали, като погледи или думи. Откъде въобще й идваха подобни мисли наум? Не и от самата нея. О, не. Уест отвори жабката и зарови из нея, докато намери телбода, който търсеше.
— Стой кротко — нареди тя на Бразил.
После се наведе към него, защото нямаше друг начин, събра краищата на ризата му и започна да я забожда. Сърцето на Анди заби учестено. Вдъхна аромата на косата й и усети как неговата собствена настръхва, не смееше да помръдне. Ужасяваше се дори от дъха си, докато пръстите й леко го докосваха. Беше убеден, че тя усеща чувствата му и ако той дори помръдне или случайно я докосне, тя никога няма да повярва, че това е случайно. Щеше да си помисли, че той е просто още един от кретените, които не могат да се сдържат, когато видят жена. Никога вече нямаше да го гледа като човешко същество и чувствителна личност. Щеше да се превърне в някакво презряно създание. Ако Уест се наведеше още един сантиметър надясно, той щеше да умре веднага на предната седалка на колата й.
— Кога си правила нещо подобно за последен път? — едва успя да попита той.
Уест покри мизерния си кърпеж с вратовръзката му. Колкото повече се мъчеше да не го докосва, толкова по-несръчни ставаха пръстите й. Тя нервно се опита да върне телбода на мястото му и го изпусна.
— Използвам го за докладите — обясни тя, докато ровеше под седалката. — Никога преди не съм кърпила нечия риза с него — добави тя, като успя да затвори жабката при третия опит.