— Глупости — възрази Уити с груб тон. — Никой не се ебава с мен.
— Да бе, ти си страшен — захили се Тот.
— Да, страшен си — повтори Фрайт, като плесна Уити по главата.
— Човече, трябва да си взема нещо за ядене — каза Слим, който можеше да яде и автомобилни гуми, след като се надрусаше. — К’во ще кажете да ударим „Харди“?
Той наистина го мислеше. Слим и приятелите му бяха под влияние на наркотика и въоръжени, а да оберат „Харди“ им се струваше най-добрата идея за вечерта. Всички се качиха в червения джип на Слим и пуснаха радиото с такава сила, че можеше да се чуе през пет преки. Докато се возеха, Уити размишляваше. Мислеше си за Джералд и за това колко горд щеше да е той с него в момента. Джералд щеше да се впечатли от приятелите на Уити. Хлапето ужасно искаше да ги запознае с Джералд. По дяволите, сигурно тогава щяха да започнат повече да го уважават. Мамка му, наистина щяха. Той наблюдаваше профучаващите покрай тях стълбове и коли, а сърцето му биеше учестено. Знаеше какво трябва да направи.
— Дайте ми пистолет и аз ще го направя — каза той достатъчно високо, за да го чуят над шума от музиката.
Слим, който шофираше, се изсмя отново и го изгледа в огледалото.
— Ще го направиш? Удрял ли си нещо преди?
— Удрял съм майка ми.
Всички се разсмяха.
— Удрял майка си! Уау! Страшен тип!
Младежите се хилеха, охкаха и се удряха по раменете. Фрайт извади лъскавия си револвер „Ругер“ 357 с подвижен мерник и петнайсетсантиметрова цев. Подаде го на Уити, който се държеше, сякаш знаеше всичко за оръжията и притежава много такива. Спряха пред „Харди“. Приятелите се вторачиха със стъклени погледи в Уити.
— Добре, копеле — каза му Слим. Влизаш и поръчваш дванайсет порции бяло месо — нареди му той и му подаде банкнота от двайсет долара. — Плащаш и чакаш. Не прави нищо друго, докато не вземеш храната, разбираш ли? После я слагаш под мишница, вадиш пищова, опразваш касите и побягваш като луд.
Уити кимна, а сърцето му сякаш щеше да изскочи от гърдите.
— Ние няма да седим тук — намеси се Фрайт, като посочи с глава към съседната бензиностанция. — Ще бъдем там отзад, до контейнера за боклук. Ако се забавиш прекалено дълго, ще оставим скапания ти задник тук.
Уити разбра.
— Изчезни от очите ми — грубо и решително каза той, пъхна пистолета в панталона си и спусна тениската отгоре.
Това, което Уити не знаеше, бе, че „Харди“ бе обиран и преди, а Слим, Фрайт и Тот бяха напълно наясно с това. Те се хилеха, палейки по цигара с марихуана, докато се отдалечаваха от него. Дребният задник на Уити щеше да бъде прибран зад решетките тази вечер. Щеше да понаучи някои неща за затвора. Панталонът му щеше да се смъкне поради липсата на колан, а после щеше да падне, когато някой педал решеше, че си пада по сладкото му дупе.
— Дванайсет порции бяло месо — каза Уити с глас, който не звучеше така самоуверено, когато застана зад бара.
Той трепереше и ужасено си мислеше, че дебелата черна жена с мрежа на косата е наясно с плана му.
— Каква гарнитура искаш? — попита тя.
Мамка му. Слим не му беше казал нищо за това. По дяволите. Ако объркаше нещо, щяха да го очистят. Тревожните му очи се стрелнаха наоколо, без да видят джипа никъде.
— Зелева салата. Печен боб. Бисквити — измисли той най-доброто, което можа.
Жената взе двайсетачката, сложи я в касата и му върна рестото. Той го остави на тезгяха, защото се страхуваше, че ако го прибере в джоба си, някой може да забележи пистолета. Когато стисна голямата торба с пилета и гарнитури под треперещата си ръка, Уити извади пистолета и го насочи към стреснатото лице на дебелата жена.
— Дай ми всичките пари, дебелано! — заповяда той с груб глас, докато пистолетът трепереше в малките му ръце.
Уайона беше шеф на ресторанта, а тази вечер обслужваше и клиенти, защото двама от хората й бяха болни. Беше обирана три пъти в живота си и не възнамеряваше да позволи на това дребно лайно да го направи за четвърти път. Тя сложи ръце на кръста си и се вторачи в него.
— Какво ще направиш, петльо? Ще ме застреляш ли? — запита тя.
Уити не бе очаквал подобно нещо. Свали предпазителя, а ръцете му затрепериха още по-силно. Облиза устни, а очите му зашариха нервно наоколо. Настъпи време за решение. По никакъв начин нямаше да остави тази дебелана да го уплаши. По дяволите. Ако излезеше оттук без парите, с престъпната му кариера щеше да е свършено. Дори не бе сигурен дали е поръчал подходящите гарнитури. Мамка му, наистина имаше сериозен проблем. Той затвори очи и дръпна спусъка. Трясъкът беше оглушителен. Пистолетът подскочи в ръката му. Куршумът прониза неоновата табела над главата на Уайона. Тя сграбчи пистолета и го изтръгна от ръката на хлапака, а той побягна навън.