— Защо си тук? — запита тя, застанала на една-две крачки от него.
— Не възнамерявах да притеснявам никого — извини се той.
Хамър се поколеба, тъй като не чу това, което бе очаквала.
— Почти два часа сутринта е — повтори тя.
— Всъщност е дори по-късно — отвърна Бразил, облегнал глава на ръката си, със скрито от погледа й лице. — Обичам това място, а ти? Толкова спокойно, чудесно за мислене и медитация.
Хамър започна да си променя мнението за натрапника и седна на пейката до него.
— Кой си ти? — попита тя, а слабото осветление нежно огря лицето му, докато се опитваше да го види.
— Никой важен — отговори Бразил.
О, не, беше важен. Хамър се замисли за ужасния си живот, за съпруга си. Човекът на пейката я разбираше. Оценяваше я заради самата нея. Уважаваше властта й, но в същото време я искаше като жена. Интересуваше се от мислите и идеите й, от спомените й за детството. Бразил погали нежно врата й и я целуна леко, дори колебливо, докато се увери, че тя отговаря на целувките му. После страстта им се усили.
Когато се събуди в заключената си спалня, той бе в истинска агония. Беше ужасно. Господи, защо не можеше да бъде вярно? Но определено не беше. Наистина бе седял в малката градинка, вторачен в дома на Хамър, а тя бе излязла и седнала на люлката. Нищо от останалото не бе станало, освен в разпокъсаните му сънища. Тя не знаеше, че той бе седял в тъмнината, и не й пукаше за това. Никога не бе докоснал устните си до нейните, никога не бе галил меката кожа и никога нямаше да го направи. Чувстваше се ужасно засрамен, объркан и нещастен. Вероятно тя бе с около трийсет години по-стара от него. Това не беше нормално. Сигурно той не беше наред.
Когато се прибра у дома в три сутринта, той прослуша съобщенията на телефонния секретар. Имаше четири обаждания, но нито едно оставено съобщение. Това още повече влоши настроението му. Мислеше си, че извратената, която го тормозеше, го преследваше, защото и той бе откачен. Сигурно имаше причина една болна жена да чувства привличане към него. На зазоряване Анди навлече спортния си екип нервно, грабна ракетата за тенис и излезе.
Всичко бе още мокро от росата, а слънцето едва сега се подаваше. Магнолиите бяха натежали от бели цветове с аромат на лимон. Той мина напряко през „Дейвидсън“ и се отправи към пистата. Пробяга осем километра и потренира тенис самичък. После вдига тежести в салона, спринтира няколко обиколки и се захвана с лицеви опори и коремни преси, докато естествените опиати на организма му не се задействаха.
Хамър нервничеше заради провалената си сутрин. Така й се падаше, задето бе изменила на навиците си и бе обядвала с Уест, която очевидно привличаше неприятностите като магнит. Днес Хамър носеше униформа, което бе доста необичайно за нея. В продължение на петнайсет години бе избягвала да се разправя с главната прокурорка относно датите на делата и не искаше да си създава проблеми там. Вярваше в силата на личната конфронтация и твърдо бе решила да се възпротиви на опонентката си. В девет сутринта Хамър се намираше в гранитната сграда на съда и чакаше в приемната на главната прокурорка.
Нанси Горелик бе преизбирана толкова много пъти, че вече нямаше опозиция и твърде малко хора въобще си правеха труда да ходят и да гласуват. Тя и Хамър не бяха приятелки. Прокурорката знаеше много добре коя е Хамър и дори бе чела за геройствата й в сутрешния вестник. Батман и Робин. О, я стига. Горелик беше безмилостна републиканка, която вярваше, че първо трябва да обесиш престъпника, а после да го разпитваш. Беше й писнало от хора, които си мислеха, че за тях има специално извинение, и не изпитваше никакви съмнения относно неочакваното посещение на Хамър.
Горелик накара Хамър да чака доста дълго. Докато най-после звънна на секретарката си и й нареди да вкара Хамър при нея, полицайката вече се разхождаше нервно из приемната, гледаше часовника си и се ядосваше все повече. Секретарката отвори тъмната дървена врата и Хамър мина забързано покрай нея.
— Добро утро, Нанси — поздрави тя.
— Благодаря — кимна усмихнато Горелик и положи ръце върху спретнатото си бюро. — Какво мога да направя за теб, Джуди?
— Знаеш за вчерашния инцидент на автогарата, нали?
— Целият свят знае — отвърна прокурорката.