Хамър заключи предната врата и настрои алармата против крадци, като се увери, че сензорите за движение работеха. Къщата миришеше като кино и тя усети аромата на печен салам и разтопено масло. Съпругът й бе проснат на канапето, дъвчейки. Пръстите му лъщяха от мазнина, докато тъпчеше пуканки в устата, която никога не почиваше напълно. Хамър мина през всекидневната без коментар, а Сет продължи да щрака по каналите. Тя влезе в спалнята си и ядосано остави наградата на пода в гардероба, където стояха десетки забравени вече награди.
Хамър бе обзета от ярост. Тя затръшна вратата, смъкна дрехите си и ги хвърли на стола. Облече любимата си пижама, извади пистолета от чантата си и се върна във всекидневната. Писна й. Не можеше да търпи вече. Достатъчно. Всеки смъртен си имаше граници. Сет замръзна, когато въоръжената му жена нахлу в стаята.
— Защо да го удължаваме? — запита тя, застанала до него в синьо-бялата си пижама. Защо просто не се самоубиеш и не приключиш с всичко? Хайде, давай.
Тя зареди пистолета и му го подаде. Сет се вторачи в нея. Никога не я бе виждал в такова състояние. Той се подпря на лакти.
— Какво е станало тази вечер? — запита той. — Да не би ти и Панеса да сте се скарали?
— Точно обратното. Ако искаш да свършиш, давай.
— Ти си луда — каза Сет.
— Точно така. Натам отивам благодарение на теб.
Хамър отпусна пистолета и сложи предпазителя.
— Сет, утре отиваш да потърсиш помощ. Психиатър и лекар. Стегни се. Още в тази минута. Ти си истинско прасе. Мърляч. Досадник. Извършваш бавно самоубийство, а аз не възнамерявам да гледам това дори и минута повече.
Тя грабна купата с пуканки от мазните му ръце.
— Ако не се поправиш, изчезвам оттук. Край.
Бразил и Уест също страдаха от последствията от сблъсъка си. Бяха продължили да спорят разгорещено за начина му на живот, докато минаваха през една от най-ужасните части на града. Бразил гледаше разгневено към Уест и не обръщаше внимание на района и лошите хора, които гледаха с омраза към полицейската кола. Чудеше се какво ли го бе накарало да прекарва толкова много от скъпоценното си време с тази груба, нечувствителна и проклета полицайка, която беше дърта, обратна и пълна идиотка.
Изглежда, разправиите бяха образували мрачен облак над Куин и веселото настроение на Панеса се разпръсна, когато приятелката му адвокатка се обади, в момента, в който Хамър заключваше вратата на спалнята си, Уест казваше на Бразил да порасне, а Бъба обикаляше из града с пикапа си. Адвокатката бе видяла във вечерните новини по телевизията как Панеса, издокаран в зашеметяващ смокинг, получава наградата си. Тя си бе мислила за него и посребряващата му коса и искаше да се отбие и да остане при него цяла нощ. Панеса й обясни, че това не е възможно и никога вече няма да бъде. Бъба паркира в тъмните; сенки до „Лата Парк“.
Бъба беше облечен в камуфлажен екип и бе нахлупил ниско на челото си черна шапка. Когато достигна до къщата на Уест, той доволно забеляза, че полицайката не си бе у дома. Бъба предположи, че в момента тя сигурно се чука с женственото си гадже, и се усмихна, когато си представи как той би свършил тази работа. После се промъкна по-близо до предната част на тухлената къща. Намерението му не бе престъпно, но щеше да развали настроението на кучката, когато се прибереше вкъщи и откриеше, че не може да влезе, защото ключалките на предната и задната врата са били напълнени със суперлепило. Бъба бе заимствал идеята от едно от анархистките си ръководства и вероятно щеше да я изпълни чудесно, ако обстоятелствата не се бяха обърнали срещу него в момента, когато отвори ловджийския си нож и отряза върха на тубата с лепило.
Идваше кола и Бъба предположи, че полицайката може да се прибира у дома. Беше прекалено късно, за да побегне, затова се пъхна в храстите. Мина шевролет комби, който отнасяше Нед Бомс към пазара за риба, където той трябваше да започне нощната си смяна, вадейки морски деликатеси от кутиите с лед. Нед забеляза нещо, което му заприлича на едро куче, движещо се в храстите пред къщата, където често бе виждал паркирана необозначена полицейска кола, но не му обърна внимание и продължи.
Бъба изскочи от храстите. Пръстите му бяха залепени един за друг, а лявата ръка — здраво залепена за вътрешната страна на десния му крачол. Приведен, той бързо закуцука към пикапа си. Приличаше на гърбаво джудже. Бъба не можеше да отключи колата си или да шофира, без да освободи едната си ръка, а за тази цел трябваше да свали панталона си. Той тъкмо се бе заел с това, когато полицай Ууд, който патрулираше в района, реши и провери дали из парка не се мотаят някакви перверзници. Бъба бе арестуван за ексхибиционизъм.