Уест и Бразил чуха обаждането по радиото, но бяха далеч, а и оживено обсъждаха живота на Анди.
— Какво, по дяволите, знаеш за майка ми или пък защо съм решил да се грижа за нея? — попита Бразил ядосано.
— Знам много. Социалните служби и съдилищата за малолетни са пълни със случаи като твоя — отвърна Уест.
— Никога не съм бил под опеката на социалните служби. Не съм бил и в съд за малолетни.
— Все още — напомни му тя.
— Гледай си собствената работа поне веднъж.
— Започни да живееш отвърна тя. — Обяви независимостта си. Излез на среща.
— А, значи и по срещи не ходя, така ли? — рязко каза той. Уест се изсмя.
— Кога? Докато си миеш зъбите? Всяка нощ работиш из улиците, после се появяваш във вестника към девет, след като си пробягал километри по пистата и си ударил милион топки за тенис. Кажи ми кога излизаш на среща. А?
За щастие точно в този момент ги повика диспечер Радар. Изглежда, на улица „Монро“ имаше нападение.
— Екип „седемстотин“ — раздразнено каза Анди в микрофона.
— Наричат те „Нощния глас“ — каза му Уест.
— Кой ме нарича така?
— Ченгетата. Когато се обадиш по радиото, знаят, че това си ти, а не аз.
— Защото гласът ми е по-дълбок? Или защото граматиката ми е по-правилна?
Уест се движеше бавно из зловещия на вид бедняшки квартал и непрестанно проверяваше огледалата си.
— Къде, по дяволите, е подкреплението? — запита тя.
Бразил забеляза нещо друго и развълнувано посочи.
— Бял пикап, номер ЕУР-117 — каза той. — От кражбата, за която съобщиха по-рано.
Пикапът зави бавно зад ъгъла, а Уест ускори. Включи сирената и лампите и след минути ченгетата поведоха някого към затвора, а тя и Бразил продължиха обиколката си.
Радар още не бе приключил с тях. Дойде обаждане за разбита кола на „Трейд“ и „Трайън“ и той веднага го насочи към Уест, докато останалите ченгета се мотаеха без работа.
— Субектът е черен мъж, без риза, зелени шорти. Може да е въоръжен долетя гласът на Радар по радиото.
На местопрестъплението Уест и Бразил откриха шевролет с разбито предно стъкло. Разстроеният собственик Бен Мартин беше човек, който уважаваше законите. Беше получил своя дял от престъпления и насилия и не заслужаваше да съсипят чисто новия му шевролет по този начин. За какво? Заради книжката с купони на жена му, оставена на задната седалка, която приличайте на портфейл? Някакъв гнусен хулиган бе унищожил купената с много труд кола, за да вземе купони за петдесетцентово намаление на риба тон, ориз или кафе?
— Снощи същото нещо се случи на съседа ми — обясни Мартин на ченгетата. — А семейство Бейли пострадаха по-предишната вечер.
Какво се бе объркало в света? Мартин помнеше как, когато бе малко момче в Рок Хил, Северна Каротина, никой дори не заключваше вратата си. Разбира се, възможно бе човек да налети на крадец в собствения си дом, но това бе твърде рядко, а самият крадец се изненадваше и уплашваше ужасно. Тогава можеше да го пребиеш от бой и с това приключваше всичко. А сега непрестанно ставаха престъпления и непознати вандалски разбиваха чисто нов шевролет, за да се сдобият с купони, прибрани в червено портмоне.
Бразил забеляза черен млад мъж в зелени шорти да тича една пресечка по-нататък. Младежът бягаше към неосветеното гробище „Сетлърс“.
— Това е той! — изкрещя Анди.
— Обади се по радиото — нареди му Уест.
Тя се затича. Беше просто инстинкт и нямаше нищо общо с действителността, която й показа, че вече е на средна възраст, в недобра физическа форма и страстен пушач. Беше поне на трийсет метра зад престъпника и вече едва дишаше. Потеше се и се чувстваше тромава. Тялото и тежкият униформен колан не бяха създадени за това. Копелето беше без риза, а мускулите изпъкваха под лъскавата абаносова кожа. Приличаше на рис. Как, по дяволите, Уест можеше да хване подобен човек? По никакъв начин. Преди престъпниците не бяха в такава форма. Не пиеха витамини и нямаха фитнес клуб във всеки затвор.
Докато мислеше върху това, Бразил профуча покрай нея. Тичаше като олимпийски състезател. Приближаваше се бързо към зелените шорти и го настигна тъкмо на входа на гробището. Анди се прицели в мускулестия гръб. Този тип нямаше излишен килограм, потеше се ужасно, беше си скъсал кльощавия задник от тичане и се надяваше да се измъкне с портмонето в ръка. Бразил го фрасна с всичка сила отзад и го запрати на кревата, а купоните се разпиляха около тях. Анди скочи върху престъпника и заби коляно в гръбнака му. После притисна фенера си към черепа му.