— Мръдни и ще ти пръсна шибания череп! — извика той.
Анди вдигна поглед, доволен от себе си. Уест най-после стигна до тях, изпотена и задъхана. Беше сигурна, че ще получи инфаркт.
— Откраднах този израз от теб — каза й Бразил.
Тя успя да свали белезниците от колана си, без да помни ясно кога ги бе използвала за последен път. Дали преди много години, когато беше сержант и бе преследвала един травестит вън Форт Уорд, или пък в „Дебелака“? Уест се чувстваше омаяна, кръвта пулсираше в ушите й. Тя си припомни как се бе изоставила към тридесет и петата си година, когато една събота вечер Найлс се бе появил пред задната й врата. Абисинските котки са екзотични и много скъпи. Освен това са трудни и ексцентрични, което обясняваше защо Найлс бе на разположение за осиновяване. Дори Уест имаше моменти, когато й се искаше да го изхвърли от колата на някой отдалечен път. Защо кльощавото, кривогледо коте, със спомени от пирамидите, бе избрало Уест, оставаше неизвестно.
Стресът, причинен от нахлуването на Найлс в живота й, ускори саморазрушителността на Уест, която нямаше нищо общо с нарастващата й самота, докато продължаваше да получава повишения и да се издига в един мъжки свят. Увеличеното количество цигари, консумацията на мазнини и бира, отказът й да прави физически упражнения въобще не бяха свързани със скъсването й с Джими Динкинс, който беше алергичен към Найлс и мразеше котката до такава степен, че бе насочил пистолета си към него една вечер, когато Уест и Джими се караха, а Найлс реши да се намеси и скочи върху Динкинс от хладилника.
Уест все още се потеше и дишаше тежко, докато отвеждаше пленника им към колата. Стори й се, че ще повърне.
— Трябва да спреш цигарите — каза й Бразил.
Уест натика престъпника на задната седалка на колата. Бразил зае мястото си отпред.
— Имаш ли представа колко мазнини има в хамбургерите и другите боклуци, които ядеш? — продължи Анди.
Престъпникът седеше мълчаливо и очите му горяха от омраза. Казваше се Нейт Лейни. Беше на четиринадесет години. Би убил белите ченгета. Всичко, от което се нуждаеше, бе възможност. Лейни имаше лош характер и според майка му го бе имал от самото си раждане. Според нейната собствена майка тя също винаги бе имала ужасен характер. Проклетото семе можеше да бъде проследено до един затвор в Англия, откъдето бе изпратено в тази страна по времето, когато войниците на Куин бяха преследвали Корнуолис по пътя.
— Обзалагам се, че никога не тренираш — каза Бразил, които не знаеше кога да спре.
Уест го изгледа мрачно, докато бършеше лицето си със салфетка. Хлапакът току-що бе пробягал спринтово сто метра и дори не дишаше по-различно от обикновено. Уест се почувства стара и скапана, а и изморена и отегчена от това хлапе с неговите наивни, самоуверени мнения. Животът бе много по-сложен, отколкото той си мислеше. Щеше да го осъзнае след година-две, когато видеше, че на всеки ъгъл няма нищо друго, освен ресторанти с пържени пилета. Освен това ченгетата не изкарваха достатъчно нари, особено в ранните си години, така че дори когато не бяха на работа, възможностите им за вечеря се изчерпваха с пица, хамбургери и бързи закуски, каквито се предлагаха в неограничени количества в Шарлът, където гражданите обичаха своите „Стършели“ и „Пантери“ и състезатели от ралитата.
— Кога игра тенис за последен път? — попита Бразил, докато затворникът им размишляваше на задната седалка.
— Не помня — отговори Уест.
— Защо не излезем да поиграем малко — предложи той.
— Трябва да отидеш да си прегледаш главата — отвърна Уест.
— О, стига де. Била си добра. Обзалагам се, че си била и във форма — добави той.
Масивният бетонен затвор се намираше в центъра на града. Бе построен по същото време като новото полицейско управление в този град, който според някои хора се радваше на разкриваемост на престъпленията, по-висока от реалния им брой. В затвора се минаваше през няколко нива на безопасност, като се започне от шкафовете, където полицаите трябваше да оставят оръжията си, когато влизат. На едно от гишетата полицаи проверяваха всички влизащи. Бразил се огледа наоколо, откривайки още едно ново, заплашително място. В момента полицаите се занимаваха с една пакистанка, заловена да краде от магазин. Пияници, крадци и търговци на дрога биваха отвеждани от полицаи под наблюдението на хора от управлението на шерифа.