— Това е кошмар — каза съдебният лекар. — Мили боже!
Той свали ръкавиците, без да е сигурен какво точно да напрани с тях. Огледа се, търсейки къде да ги изхвърли, и срещна погледа на Дени Райнс. Кимна му и едрият хубав мъж се приближи към тях с екипа си. Райнс намигна на Уест, поглъщайки с очи сексапилната й фигура, облечена в униформа. Тази жена изглеждаше невероятно. Хамър също не беше лоша. Очите на Бразил се приковаха върху Райнс. Анди изпита странно чувство, докато наблюдаваше как прекалено мускулестият санитар оглежда Уест и Хамър. Репортерът не бе сигурен какъв точно е проблемът, но внезапно усети тревога. Поиска му се да застане пред Райнс и да го предизвика да започне нещо, което той да довърши, или поне да може да му нареди да напусне мястото.
— Е, вече е ваш — продължи доктор Одом. — Няма да съобщавам нищо на пресата. Никога не го правя. Всяко изявление ще трябва да излезе от вас.
— Тази вечер няма да съобщаваме нищо — решително каза Хамър. — Не и докато не се уверим напълно в самоличността му.
Тя обаче не се съмняваше. Шофьорската му книжка беше на пода на колата. Хамър веднага позна внушителното лице на сенатора, посивялата му коса и брада. Сенаторът не бе мъртъв от дълго време и по него нямаше отоци и допълнителни наранявания. Не изглеждаше много по-различен от последния път, когато Хамър го бе видяла ма един прием в „Майърс Парк“. Тя се чувстваше ужасно разстроена, но не го показваше. Хамър приближи към Бразил. Той обикаляше около колата и си водеше бележки.
— Анди — каза тя и го докосна по ръката. — Сигурна съм, че не е нужно да ти казвам колко деликатен въпрос е това.
Бразил застина, вторачен в нея, сякаш тя бе причината, поради която хората ходеха на църква всяка неделя. Тя бе Господ. Хамър се оглеждаше разсеяно, когато погледът й попадна на черното кожено куфарче със златни инициали. То лежеше на задната седалка, отворено, също като малкия куфар и пътническия сак, а целият багаж бе изваден и разпилян. Хамър направи наум списък, който включваше ключове, калкулатор, самолетни билети, мобифон, химикалки, хартия, бележник, бонбони, презервативи, обувки, чорапи и шорти, всички разпръснати от жестока, безсърдечна ръка.
— Сигурни ли сме, че това е сенаторът? — запита Бразил.
Хамър отново го изгледа разстроено.
— Не напълно, затова още недей да разкриваш нищо.
— Добре — съгласи се той. — Стига да не дадете историята на някой друг.
— Никога. Ти вършиш каквото трябва, аз също — каза тя обичайното. — Обади ми се утре към пет следобед. Ще ти дам пълни обяснения.
После тя си тръгна. Очите му я проследиха, докато се отдалечаваше от местопрестъплението и вървеше бързо към колата си. Телевизионни екипи, радиорепортери и тълпи вестникари се хвърлиха към нея. Тя им махна, без да проговори, и се качи в колата си.
Бразил се разходи още малко, ужасно разстроен, без ясно да осъзнава причината за това, и се приближи към мястото, където бе убит сенаторът. Райнс и другите санитари носеха трупа към линейката, а полицейският пикап влекач идваше, за да откара колата до полицейското управление.
Линейката даде на заден ход и потегли към моргата, докато камерите заснемаха грижливо всичко. Брент Уеб наблюдаваше Анди със завистлив поглед. Не бе справедливо Бразил да се радва на специално отношение и да се мотае с фенер в ръка по местопрестъплението, сякаш там му беше мястото. Привилегированото му положение щеше скоро да отиде на кино. Брент знаеше това. Телевизионният репортер поглади идеалната си коса и намаза устните си с балсам. После погледна искрено към камерата и разказа на света за последната трагедия, докато пътуващият към Норфолк товарен влак прогърмя покрай тях.
Глава шестнадесета
Фенерчето на Бразил освети чакъла и плевелите в края на ръждясалите железопътни линии. Последният влак шумно изтрака в тъмната гореща нощ. Съсирената кръв блестеше в яркочервено под силния лъч на фенера. После Анди го насочи встрани и той попадна върху мърлява гъба и окървавени монети, които вероятно бяха изпаднали от джоба на сенатора, когато убиецът му е смъквал панталона. Върху храстите бяха полепнали съсиреци кръв и малки парченца от черепа и мозъка. Бразил си пое дъх дълбоко и погледна към тъмните релси.