— … шокиращото открие в тази последна трагедия. Вярваме, че жертвата е сенатор Кен Бътлър…
Хамър се вкамени и едва успя да се обърне към телевизора.
Сет се надигна стреснато и седна в леглото.
— Мили боже! — възкликна той. — Та ние се видяхме с него едва миналия месец.
— Шшш — изсъска Хамър и накара смахнатия си мъж да замълчи.
— … отново странният пясъчен часовник бе изрисуван с оранжев спрей върху тялото. Знаем, че Бътлър е бил застрелян от упор с куршуми с кух връх, познати като „Силвъртипс“…
Хамър грабна мобифона от нощното шкафче на Сет, където стояха три празни кутии от бира и чаша от бърбън.
— Къде е револверът ми? — запита го тя, докато набираше.
— Нямам представа.
Сет усети оръжието между краката си. Това не бе идеалното място за него, но револверът се бе плъзнал там, когато Сет заспа.
— … източниците ни казват, че куфарчето, сакът и куфарът му били изпразнени и съдържанието им разпиляно по пода на колата. Бътлър е наел колата в пет и петнайсет следобед. Парите му изчезнали, с изключение на окървавените монети, намерени под трупа му. Черната вдовица взима петата си жертва… — заглъхна постепенно гласът на Уеб.
Бразил стоеше в печатарската зала и не можа да отговори на обаждането на Хамър. Той наблюдаваше хилядите вестници, бързащи по конвейерната лента. Неговото заглавие на първа страница бе високо два сантиметра и от мястото му изглеждаше леко замъглено, но все пак успя да го прочете.
КЪРВАВИ ПАРИ — ЧЕРНАТА ВДОВИЦА ВЗИМА ПЕТАТА СИ ЖЕРТВА
Не можеше да прочете подзаглавието, но знаеше, че е там. Работниците дремеха по столовете си, очаквайки технически проблеми. Бразил гледаше гигантските печатарски машини, които се въртяха без да спират, огромните варели с жълто, червено, синьо и черно мастило. Потракваше метал, докато електрокарите докарваха печатарската хартия, която му напомняше за гигантски рула тоалетна хартия.
Анди тръгна към стаята за експедиция, загледан в купчините готови вестници и заслушан в тропота на машината, която вкарваше в тях брошури и реклами и ги отвеждаше към броячната машина. Бразил усети, че ентусиазмът му го е напуснал по някаква причина. Чувстваше се неспокоен и нервен. Сърцето му тежеше и го болеше, а когато се замислеше за онзи нагъл санитар, който намигаше на Уест и оглеждаше Хамър похотливо, чувстваше безсилна ярост. Бе изпитвал подобно тегаво чувство и преди, когато едва успя да предотврати катастрофа и едва не загуби един тенис мач. Възможно ли бе някоя от двете жени да хареса Райнс, тази буца, която сигурно бе доста зле в умствено отношение, щом можеше да прекарва толкова време във физически упражнения. Напоследък Бразил бе дочул слуховете за скапания брак на Хамър с някакъв безработен дебелак. Динамична жена като нея сигурно имаше желания и нужди. Откъде Анди можеше да знае дали не се среща с Райнс?
За да възвърне спокойствието и доброто състояние на духа си, за Анди бе много важно да узнае, че Хамър се е прибрала направо у дома. Не можеше да вярва в нея, освен ако не научеше със сигурност, че тя не е предала и него, и света, измъквайки се, за да се види с Дени Райнс. Бразил подкара бързо към „Форт Уорд“. Стигна до дома на Хамър и се вцепени, когато видя паркираната пред нея линейка. Тъмносинята полицейска кола на Хамър проблясваше на частния път. Сърцето на Анди се заблъска в ребрата му. Той паркира и се вторачи в къщата с ужас и неверие. Как, за бога, Хамър можеше да бъде толкова нагла?
Бразил бе обзет от лудост. Излезе от БМВ-то и тръгна към дома на жената, която боготвореше, но вече не уважаваше. Никога вече нямаше да говори с нея или дори да мисли за нея. Щеше да сподели с нея мнението си, но нямаше да прибягва към насилие, освен ако Райнс не започнеше първи. Тогава Анди щеше да го смачка, да го пречука от бой. Той се опита да не мисли за размерите на Райнс или за това, че санитарят не изглеждаше от хората, които се плашат лесно. Младежът тъкмо бе започнал да се разколебава, когато предната врата на къщата се отвори.
Райнс и още един санитар изкараха количка, на която лежеше дебел възрастен мъж. Хамър ги следваше по петите. Тя изглеждаше в шок. Бразил се обърка и озадачи. Хамър гледаше разсеяно как опитните ръце товареха мъжа й в линейката.