— Сигурен ли си, че не искаш да дойда с теб? — запита тя дебелия.
— Сигурен съм.
Дебелият очевидно изпитваше силни болки, а и беше леко замаян вероятно от това, което вкарваха във вените му.
— Добре, както кажеш — съгласи се Хамър.
— Не искам тя да идва — обърна се дебелакът към Райнс.
— Не се тревожи — обидено се намеси Хамър и тръгна обратно към къщата.
Тя застана пред вратата и загледа как линейката се отдалечава. После отмести очи и забеляза Бразил. Позна го и всички събития от вечерта се върнаха в мислите й. О, господи! Като че ли си нямаше достатъчно проблеми.
— Опитах да се свържа с теб по-рано. Позволи ми да ти обясня — повика го тя.
Сега вече Анди напълно се шашна.
— Моля? — запита той и пристъпи по-близо.
— Ела тук — каза Хамър и му махна изморено.
Той седна на люлката. Хамър изгаси лампата и седна на стъпалата, сигурна, че този младеж я мисли за най-гнусната и нечестна бюрократка, с която се е сблъсквал някога. Хамър знаеше, че тази нощ проектът й за включване на обществеността в полицейската работа щеше да отиде по дяволите заедно с всичко друго.
— Анди — започна тя, — трябва да ми повярваш, че не съм казвала нищо на никого. Кълна се, че спазих обещанието си към теб.
— Какво? — запита той и усети лошо предчувствие. — Какво обещание?
Хамър осъзна, че той не знаеше.
— О, господи — промърмори тя. — Не гледа ли новините тази вечер?
— Не, госпожо. Какви новини? — развълнувано запита той.
Хамър му разказа за канал 3 и историята на Уеб.
— Това е невъзможно! — възкликна Бразил. — Това са моите подробности! Откъде той може да научи за окървавените пари, за гъбата, за което и да е! Той не беше там!
— Анди, моля те, не викай толкова.
В съседните къщи започнаха да палят лампи. Залаяха кучета. Хамър се изправи.
— Не е често. Аз играя по правилата — оплака се Бразил, който се чувстваше, сякаш умира. — Сътруднича ви, помагам, доколкото мога. А после ме разпъвате на кръст.
Той също се надигна и люлката остана празна.
— Не можеш да спреш да правиш редното само защото другите вършат нередни неща — тихо заговори Хамър, като отвори вратата, която водеше към великолепната й къща. — Свършихме някои чудесни неща заедно, Анди. Надявам се, че няма да позволиш на тази история да ги унищожи.
Лицето й беше мило, но тъжно, когато погледна към него. Той отново усети болката в сърцето си, а и със стомаха му ставаше нещо странно. Едновременно се потеше и трепереше, вторачен в нея, като се мъчеше да си представи как ли са се чувствали децата, отглеждани от тази жена.
— Добре ли си? — запита Хамър, която реши, че държането му е доста странно.
— Не знам какво ми е — отговори той и избърса лицето си. — Струва ми се, че май се разболявам или нещо такова. Знам, че не е моя работа, но добре ли е мъжът ви?
— Повърхностна рана — отвърна тя изморено и потиснато, като наблюдаваше пеперудите, влизащи в дома й, където скоро щяха да умрат от пестицидите.
При този тип револвери рядко ставаха случайни изстрели, но когато Хамър настоя Сет да й върне оръжието, той се ядоса и озлоби. Беше му писнало жена му вечно да го командва. Сигурно сега щеше да започне да претърсва стаята му. Нямаше начин да се измъкне. За съжаление беше влязла, преди той да успее да скрие револвера. Освен това бе задрямал в пиянска поза, което направи дясната му ръка безчувствена. Решението да спусне ръката си надолу, за да извади оръжието, не бе особено разумно. Лошият късмет му се подигра още веднъж. Оказа се, че точно в този момент единственият патрон се е изравнил с ударника.
— Лявото му бедро — обясни Хамър на Бразил, който влезе с нея в къщата, защото тя не можеше да остави предната си врата отворена цяла нощ.
Бразил огледа пъстрите ориенталски килими върху лакирания под, фините маслени картини и елегантните мебели с топли дамаски и красива кожа. Стоеше в хола на великолепната реставрирана къща на Хамър, а с него нямаше друг човек, освен полицайката. Бяха само двамата. Той отново започна да се поти. Хамър не забеляза или се направи, че не забелязва.
— Ще му направят рентгенови снимки, разбира се — продължи тя, — за да се уверят, че куршумът не е засегнал някой важен орган.
Куршумите с кух връх са сериозна работа, помисли си Хамър. Целта им беше оловото да се пръсне и да разкъса тъканите. Куршумите рядко излизаха и никой не можеше да каже колко олово бе разпръснато из масивната долна част на Сет. Бразил слушаше всичко това и се чудеше дали Хамър въобще ще се обади в полицията.