— Началник Хамър — най-после проговори той. — Струва ми се, че още не сте съобщили за това в полицията.
— О, боже — възкликна тя стреснато, тъй като дори не беше помисляла за това. — Напълно си прав. Предполагам, че ще трябва да се напише доклад.
Тя се заразхожда нервно, осъзнала действителността.
— О, не! Това е последното, от което се нуждая! Сега ще чуя за тази история по телевизията, радиото, вестниците. Ужасно, знаеш ли колко народ ще се зарадва на тази новина?
Хамър си представи Кахун, седнал в изискания си офис, как умира от смях, докато чете статията.
СЪПРУГЪТ НА ПОЛИЦЕЙСКАТА НАЧАЛНИЧКА СЕ ПРОСТРЕЛВА
ПОДОЗИРА СЕ, ЧЕ Е ИГРАЛ НА РУСКА РУЛЕТКА
Никой нямаше да се заблуди дори и за минута. Потиснат, безработен тлъст съпруг, полегнал с револвера на жена си, зареден само с един патрон. Всяко ченге, което работеше за Хамър, щеше да узнае, че мъжът й е изкарал лек флирт със самоубийството. Всички щяха да научат, че в дома й има сериозни проблеми. Някои дори щяха да заподозрат, че тя е застреляла мъжа си, защото знае как точно да го направи, за да не я осъдят. А и може да не се е целила в лявото му бедро. Може би той се е завъртял в последния момент. Хамър влезе в кухнята и се протегна към телефона.
В никакъв случай нямаше да се обади на 911, защото съобщението щеше да бъде чуто от всяко ченге, санитар, репортер или просто лице, чието радио бе настроено на полицейските канали. Тя звънна на дежурния. Оказа се Хорджис. Той беше абсолютно лоялен към началничката си, но мислеше бавно и решенията му обикновено не бяха най-добрите.
— Хорджис — каза Хамър, — имам нужда от полицай в дома ми, който да изготви доклад. Колкото се може по-бързо. Имахме инцидент.
— О, не! — притеснено каза Хорджис, който знаеше, че ако нещо се случи с шефката му, той трябваше да стане пряко подчинен на Гуди. — Добре ли сте?
— Съпругът ми е в болница „Каролина“. Страхувам се, че стана злополука с оръжие. Но той ще се оправи.
Хорджис моментално грабна радиостанцията си и повика патрул 538, новопостъпила полицайка, която се страхуваше да направи нещо различно от нареденото й. Това решение щеше да е добро, ако Хорджис бе съобразил защо Хамър се бе обадила директно на дежурния капитан.
— Трябва веднага да отидеш там и да напишеш доклад за злополука с оръжие — развълнувано каза Хорджис в радиото.
— Разбрано — отвърна полицайката. — Има ли наранявания?
— Да. Лицето е на път към болница „Каролина“.
Всеки дежурен полицай и някои свободни, изобщо всички, които имаха радиостанция, чуха съобщението. Повечето решиха, че началник Хамър е пострадала при злополука, което означаваше, че още от тази минута техен шеф става Джини Гуди. Нищо друго не би могло да предизвика подобна паника сред полицаите. Хамър имаше радиостанция в кухнята и чу всичко.
— Хорджис, кретен такъв! — извика тя вбесено.
После се закова на място. Осъзна, че Анди Бразил още стоеше до вратата. Не беше абсолютно сигурна защо той е тук, но се усъмни доколко е разумно един красив млад репортер, облечен като ченге, да стои в къщата с нея, след като тук е имало инцидент с оръжие. Хамър знаеше твърде добре, че всички ченгета от вечерната смяна летяха към адреса й, за да узнаят съдбата на водачката си.
Гуди никога не включваше радиостанцията си у дома или в колата си, но един източник я бе уведомил за станалото и тя вече обличаше униформата си и се приготвяше да завземе полицейското управление на Шарлът. Младата полицайка с номер 538 бе ужасена. Страхуваше се, че ще й се наложи да спре и да повърне. Тя зави по улица „Пайн“ и изненадано откри още пет полицейски коли, паркирани пред дома на Хамър. Тя погледна в огледалото за обратно виждане и забеляза, че улицата е изпълнена с десетки патрулни коли, които бързаха в нощта, за да помогнат на пострадалата си началничка. Номер 538 паркира, взе бележника си с треперещи ръце и се зачуди дали просто не трябва да си тръгне. Накрая реши, че е по-добре да остане.
Хамър излезе пред вратата, за да успокои хората си.
— Всичко е под контрол — заговори тя.
— Значи не сте наранена — каза един сержант, чието име тя не успя да си припомни.
— Съпругът ми е наранен. Смятаме, че не е сериозно — обясни Хамър.