Докато лежеше по корем, след като бе сниман на рентген, почистен и търкалян къде ли не, Сет се чудеше как можа да се случи това. В миналото жена му се възхищаваше от него, ценеше мненията му, смееше се на духовитите му истории. Никога не бяха имали много добра сексуална връзка. Тя имаше много повече енергия и сила и независимо колко много бе искал да й достави удоволствие, той просто не издържаше на ритъма й и обикновено вече спеше, когато тя се връщаше от банята, готова за следващия акт.
— Ох! — извика той.
— Господине, трябва да стоите кротко — за стотен път каза сериозната сестра.
— Не можете ли да ме приспите, или нещо подобно? — измрънка той, а очите му се напълниха със сълзи.
— Господин Хамър, вие сте голям късметлия — каза друг женски глас.
Той принадлежеше на жената хирург. Тя потракваше с плаките за рентгена, които издаваха звук като рязан от машина метал. Лекарката беше красиво дребно създание с дълга червена коса. Сет се чувстваше ужасно унижен от факта, че единственото, което тя виждаше от него, бе тлъстият му задник, невидял слънце.
Глава седемнадесета
Болница „Каролина“ бе прочута с отличните си специалисти и техника. От всички части на щата тук докарваха с хеликоптери сериозно пострадали пациенти. В ранната утрин хеликоптерите стояха неподвижно на червените площадки на покрива, обозначени с големи букви „Х“, а ведомствените автобуси се движеха бавно от паркингите към различните райони на огромния болничен комплекс. Линейките на болницата бяха в бяло и синьо, цветовете на „Стършелите“, които изпълваха гражданите на Шарлът с гордост.
Целият персонал в болницата знаеше, че бе пристигнал важен пациент. Нямаше да се допусне чакане, кървене по столовете, небрежност или невнимание. Сет Хамър, както погрешно бе регистриран и наричан през по-голямата част от живота си, бе закаран направо в спешното отделение. Вкарваха го и го изкарваха от много стаи. Той не бе убеден, че разбира обясненията на красивата лекарка, но изглежда, според нея, макар куршумът да бе нанесъл значителни вреди и разкъсвания на тъканите му, поне не бе унищожил никакви важни артерии и вени. Все пак, тъй като Сет беше наистина важен пациент, никой не си позволяваше да рискува. Обясниха му, че ще му направят артериография и ще го напълнят с някаква боя, за да търсят нещо. После щяха да му направят клизма с барий.
Хамър паркира на определеното за полицията място в четири сутринта. Бразил беше изпълнил двайсет страници в бележника си и знаеше за нея повече от всеки репортер, който някога бе живял. Тя хвана голямата си чанта с тайното отделение, излезе от колата и си пое дъх дълбоко.
Бразил се притесняваше ужасно от следващия си въпрос, но все пак трябваше да попита. Това беше и за нейно добро.
— Началник Хамър — поколеба се той, — мислите ли, че мога да доведа тук фотограф, за да ви снима на излизане от болницата?
Тя му махна с ръка, отдалечавайки се.
— Не ми пука.
Колкото повече се замисляше по въпроса, толкова по-ясно Хамър осъзнаваше, че всъщност няма никакво значение какво ще напише Бразил. Животът й беше свършил. Само за един кратък ден всичко бе загубено. Беше убит един сенатор, пета жертва на серия жестоки убийства, а полицията не се доближаваше до убиеца. ЮЕС Банк, която притежаваше града, не я одобряваше. Сега мъжът й си бе прострелял задника, докато си играеше на руска рулетка. Подигравките нямаше да имат край. Случката поставяше въпроса за това кое Сет е смятал за най-важния си орган. Хамър щеше да изгуби работата си. Какво още по дяволите, рискуваше да загуби? Можеше да си позволи да я снимат на излизане от болницата. Бразил тъкмо бе приключил разговора си по телефона и сега бързаше да я настигне.
— Трябва да отпечатаме и историята за Черната вдовица, ако вече има положителна идентификация — нервно й напомни той.
Хамър не се заинтересува.
— Чудя се — продължи да изпробва късмета си Анди, — дали ще имате нещо против, ако вмъкна един-два детайла, които може да подмамят убиеца?
— Какво? — стреснато го изгледа Хамър.
— Нали разбирате, да го пораздразня малко. Е, заместник-началник Уест също не мислеше, че това е добра идея — призна той.
Съобразителната полицейска началничка схвана идеята му и се заинтересува.
— Добре, стига да не разкриваш прекалено важни детайли.
Хамър забеляза дежурната сестра и се отправи към нея. Не беше нужно да й се представя.